ОШО

Осъзнаването

Ключ за балансиран живот

Едно от най-важните неща, което трябва да се разбере за човека е, че човек е заспал. Дори когато мисли, че е буден, не е. Неговата будност е много крехка; неговата будност е толкова бледа, че изобщо няма значение. Неговата будност е просто красиво име, което е изцяло изпразнено от съдържание.

Вие спите през нощта, спите и през деня - от раждането си до смъртта сменяте позициите си на сън, но никога не се събуждате. Не се заблуждавайте, че когато сте с отворени очи сте будни. Ако вътрешните очи не се отворят, ако вътревното ви пространство не се изпълни със светлина, ако не можете да видите кои сте вие всъщност - не мислете че сте будни. Това е най-великата илюзия, в която човекът живее. А веднъж приел идеята, че е буден, не може и да става въпрос че той ще направи каквото и да е усилие да се събуди.

Първото нещо, което трябва да запечатате като основна идея в сърцето си е, че сте заспали, абсолютно заспали. Сънувате ден след ден. Сънувате понякога със затворени очи, понякога с отворени, но все пак сънувате - вие самите сте един сън. Все още не сте се превърнали в реалност.

Разбира се, каквото и да правите е без значение. Каквото и да мислите е безсмислено, каквото и да проектирате остава просто част от вашият сън и никога не ви позволява да видите това, което всъщност е. За това всички просветлени, всички буди са настоявали за едно и също нещо - Пробуждане! В продължение на всички тези векове техните учения могат да се обосноват с една и съща фраза: Бъдете будни. И са измисляли методи, стратегии; създавали са контекстове, пространства и енергийни полета, които да ви шокират и да се събудите. Да, освен ако не ви шокират, не ви разтърсят из основите на вашето същество, вие няма да се събудите. Сънят е бил толкова дълъг, че е достигнал самата същност на съществото ви, просмукал ви е. Всяка клетка от тялото и всяка фибра на ума напълно е заспала. Не е малък феномен. За това и голямо усилие е нужно за да бъдете будни, внимателни, да се превърнете в свидетел.

Ако всички буди, всички просветлени от целия свят трябва да се съгласят за нещо, то това е, че човекът в сегашното си състояние е заспал; а човекът такъв, какъвто трябва да бъде, е буден. Будността е целта и будността е вкуса на всичките им учения. Заратустра, Лао Дзъ, Исус, Буда, Бахаубин, Кабир, Нанак - всички пробудени са проповядвали едно и също нещо... на различни езици, чрез различни метафори, но тяхната песен е една и съща.

Точно както морето има вкус на сол - дали морето се намира на север, изток или запад, няма значение - така и вкуса на всички пробудени е самото събуждане.

Но ако вярваш, че си буден, никога няма да направиш каквото и да е усилие да се събудиш. Тогава изобщо не би си задавал и въпроса дали да направиш усилие - какво значение има?

И от своето състояние на сън хората са създали религии, богове, молитви, ритуали - вашите богове са точно такава част от съня и мечтите ви, колкото и всичко останало. Вашите политици са част от съня ви, вашите религии са част от съня ви, вашата поезия, вашите картини, вашето изкуство; каквото и да правите - понеже се намирате в заспало състояние - правите неща, отговарящи точно на състоянието на съзнанието си.

Вашите богове не може да са различни от вас. Кой ще ги създаде? Кой ще им даде очертание, цветове и форми? Вие ги създавате, те са като статуи - имат очи като вашите, носове като вашите - и умове като вашите! В Стария завет Бог казва: „ Аз съм много ревнив Бог!” Та сега кой е създал този Бог, който е ревнив? Бог не може да бъде ревнив, и ако Бог е ревнив, тогава какъв е проблема да бъдеш ревнив? Ако дори Бог е ревнив, защо човекът е учен постоянно че ревността е нещо лошо? Ревността е божествена!

В Стария завет Бог казва: „ Аз съм много ядосан Бог! Ако не следваш моите нареждания ще те унищожа! Ще те хвърля да гориш в ада завинаги. И понеже съм много ревнив, недей да служиш на други богове. Не мога да го толерирам.” Кой е създал такъв Бог? Трябва той да е произлязъл от нашата собствена ревност, от собствения ни гняв. Той е твой образ и подобие, твоя сянка. Той е твое ехо и на никой друг. И същия е случаят с всички религии и богове.

За това Буда никога не е говорил за Бог. Той казва: „ Какъв е смисълът да се говори за Бог на хора, които са запали? Те ще слушат в просъница. Те ще сънуват всяка дума и ще произведат от нея собствени богове - което ще бъде крайно грешно, крайно импотентно, крайно безсмислено. По-добре да нямат такива богове.”

За това Буда не е заинтересуван да говори за богове. Целият му интерес е да събуди човека.

Има история за просветлен Учител, будист, който една вечер седял на брега на реката и се наслаждавал на звука на реката, а вятъра пеел между дърветата... Приближил се до него човек и го попитал – „ Можеш ли да ми кажеш една единствена дума, която е есенцията на твоето учение?” Учителят останал съвсем спокоен и тих, сякаш въобще не е чул въпроса. Питащят отново казал: „ Ти глух ли си, какво?” Учителят отговорил: „ Чух въпроса, дори и отговорих на него! Тишината е отговорът. Останах неподвижен в тишина - тази пауза, този интервал беше моят отговор.”

Мъжът отново попитал: „ Не мога да разбера такъв мистериозен отговор...можеш ли да се изразиш по-точно?” И Учителят написал на пясъка „ медитация” с малки букви. Човекът отговорил: „ Да, сега мога да го прочета. По-добре е от първият път. Поне имам дума над която да мисля. Но не може ли да го направиш още по-ясно?”

Учителят написал отново „медитация” но вече с по-големи букви. Мъжът се почувствал обиден, засрамен и ядосан, попитал: „Но ти отново написа медитация? Не можеш ли да се изясниш?” И Учителят написал с главни, големи букви „МЕДИТАЦИЯ”. Тогава питащият отвърнал: „Ти просто си луд!” Учителят отвърнал: „Вече се принизих достатъчно. Първият отговор беше реалния отговор. Втория беше вече некоректен, третия беше още по-зле, а четвъртия просто беше неправилен” – защото когато напишеш „медитация” с главни букви, все едно си изгонил Бог от думата. За това думата „Бог” се пише с главна буква. Когато искаш да направиш нещо да изглежда велико, оптимално, се пише с главна буква. Учителят казал: „ Аз вече извърших грях.” Той изтрил всички думи в пясъка и казал: „ Моля те, послушай първият отговор - само той е истинският.”

Тишината е пространството където човек се пробужда, а шумният ум е пространството където остава заспал. Ако умът ти продължава да бърбори, ти си заспал. Стоейки в тишина, когато ума ти изчезва и можеш да чуеш чуруликането на птичките, а отвътре си погълнат от тишина...тези чуруликания на птичките, песента, и никакъв ум, който да функционира в главата ти, безкрайна тишина...тогава осъзнаването избликва в теб, започва да расте. Иначе запомни: Ти си заспал.

Разбирането

Аз никога не използвам думата себеотрицание. Аз казвам: радвай се на живота, на любовта, на медитацията, на красотата на света, на екстаза от живота - радвай се на всичко! Трансформирай светското в свещено. Трансформирай този бряг в другия бряг, трансформирай Земята в рай.

И тогава индиректно, малко по малко едно себеотрицание се заражда.. Но то се появява само, ти не го правиш. То не е действие, то е нещо, което се случва от самосебе си. Започваш да отхвърляш своята глупост, тоест започваш да изхвърляш боклука. Отхвърляш безсмислените връзки, отхвърляш работата, която не ти доставя вътрешно удоволствие, не ходиш на места, където израстването не е възможно. Но аз не наричам това себеотрицание, наричам го разбиране, осъзнаване.

Ако носеше камъни в ръката си и мислеше, че те са диманти, аз не бих ти казал да изхвърлиш тези камъни. Аз просто бих ти казал: „Осъзнай се и погледни отново към тях!” Ако ти самият виждаше, че те не са диаманти, има ли някаква нужда да ги изхвърляш? Те ще паднат сами от ръката ти. Всъщност дори да искаше все още да ги носиш щеше да трябва да положиш големи усилия, да покажеш велика воля, за да продължиш. Но пак няма да можеш да ги носиш задълго; веднъж осъзнал, че те са безполезни, ти си обречен да ги изхвърлиш.

И тогава, когато ръцете ти са празни, можеш да търсиш истинските съкровища. А истинските съкровища не са някъде в бъдещето. Те са точно тук, точно сега.

Целия материал можете да прочетете от тук:http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=527

НЕПАЛ
“Препоръки за живеене”

1.Давай на хората повече от това, което очакват и го прави с радост.

2.Припомняй си любимото си стихотворение.

3.Не вярвай на всичко, което си чул; не изразходвай всичко, което имаш; не винаги спи колкото би искал.

4.Казвай “обичам те” само когато го чувстваш.

5.Когато казваш “ съжалявам” гледай човека в очите.

6.Нека връзката ти с близкия човек продължи поне 6 месеца преди да решиш да сключиш брак.
7.Вярвай в любовта от пръв поглед.

8.Обичай дълбоко и всеотдайно. Може да бъдеш наранен, но това е единственият начин да живееш пълноценно.

9.Никога не се присмивай на чуждите мечти.

10.При противоречия се бори честно. Не обиждай.

11.Не съди за хората по роднините им.

12.Говори бавно, но мисли бързо.

13.Ако някой ти зададе въпрос на който не би искал да отговориш- усмихни се и го попитай: “Защо питаш”.

14.Запомни, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.

15.Обаждай се на майка си.

16.Може да загубиш, но не губи и урока.

17.Помни трите “R”-та: Respect for self, Respect for others, Responsibility for all your actions- -
уважавай себе си/ уважавай другите/ отговорност за всички свои действия.

18.Не позволявай малък спор да застраши голямо приятелство.

19.Когато разбереш, че си направил грешка, незабавно направи необходимото.

20. Усмихни се преди да вдигнеш телефонната слушалка. Човекът отсреща ще чуе усмивката в гласа ти.

21. Отдели време да останеш сам със себе си.

22. Приеми открито промените, но не си позволявай да загубиш ценностите си.

23. Помни, че понякога най- добрият отговор е мълчанието.

24. Живей добър, честен живот. Така, когато остарееш и си спомниш миналото ще можеш още веднъж да му се радваш.

25. Вярвай в Бог, но заключвай колата си.

26. Любещата атмосфера в дома ти е изключително важна. Направи всичко възможно да създадеш спокоен, хармоничен дом.

27. При противоречия с хората, които обичаш се занимавай с текущия проблем. Не си припомняй миналото.

28. Чети между редовете.

29. Споделяй знанията си. Това е начин човек да постигне безсмъртие.

30. Отнасяй се с нежност към земята.

31. Моли се. В молитвата се съдържа огромна сила.

32. Уважавай работата си.

33. Не вярвай на мъж/жена, които не затварят очите си докато се целуват.

34. Веднъж на годината отиди до място, където не си бил никога.

35. Ако печелиш много пари вложи част от тях да помогнеш на други докато си жив. Това е най- голямото удоволствие от парите.

36. Помни, че да не получиш това, което искаш, понякога е шамар от късмета.

37. Първо научи правилата и едва тогава можеш да нарушиш някой от тях.

38. Помни, че най- добрата връзка е когато любовта към другия е по- голяма от нуждата от него.

39. Оценяй успеха си по това от какво е трябвало да се откажеш, за да го постигнеш.

40. Помни, че твоят характер е твоята съдба.