Успехът на една връзка зависи от физиологичната, духовната, културно-социалната и семейната съвместимост на партньорите. В самото начало влюбените са „слепи” за недостатъците на своя партньор. Под влияние на страстта,те не се замислят за това, дали са подходящи един за друг и забравят, че една от важните цели на връзките в живота ни е и нашето духовно развитие.

Желанието и страстта са чувства и състояния, при които искаме да привлечем другия към себе си, а при истинската любов нашите емоции и действия са насочени към другия, при което не мислим какво ще получим в замяна. Такава любов е на ниво „действено отдаване”, а нейният принцип е застъпен най-вече при връзките между така наречените „сродни души”.

„Сродни души” могат да бъдат брачни партньори, бизнес партньори, приятели, роднини, съратници и дори цели групи от хора. Връзките между такива души са кармически и помагат на индивида в духовното му развитие и постигането на духовната му завършеност, но най-вече правят живота пълноценен. В безкрайния цикъл от връзки, действия, енергии и преживявания в различните ни прераждания, душите ни имат свой план за личностното ни израстване и развитие, който може да бъде осъществен само между хора, които имат кармични връзки помежду си.

Съдбата прави всичко възможно да ни срещне помежду ни, и когато това стане, нейната роля приключва и ние сме оставени на самосебе си. Всичко, което произлиза от взаимоотношенията ни в предишните ни съществувания е желателно да бъде разрешено в този живот или в краен случай в най-близкия следващ. Най-хубавото е, че самите ние в настоящия си живот не сме запознати с отношенията, които сме имали преди, което ни помага да достигаме до абсолютно нови виждания, дължащи се на начина, по който се възприемаме сега, и съответно да проявяваме правото си на свободен избор и свободна воля в живота.

Според спящия пророк Едгар Кейси, главната цел на сродните души в брака, доживотната връзка с друг човек между партньори, приятели или роднини, е двамата да израстнат, да се развиват и да си помагат в духовната трансформация. Бракът, различните съюзи или връзки, изискват единство в целите и ако то липсва, не ще има хармония.

За всеки човек има множество от сродни души /на цялата Планета най-малко двадесет и пет, дори в някои случаи и над тридесет/, с които бихме могли да осъществим успешни брачни отношения и дълготрайни връзки или партньорства в настоящия си живот. Всеки наш избор води до много и разнообразни възможности и преживявания, при които някои са определено по-добри от други.

........................................................................................................

В повечето случаи хората избързват и сключват граждански брак, създават деца, влизат в бизнес-партньорства или създават връзки от различно естество, без да са обмислили трезво преценката си за своя партньор. Подходящ ли е той всъщност за тях?

Разбира се, и на този въпрос бихте могли да получите отговор с помощта на менталната радиестезия, посредством въпрос-отговор, както и да уточните степента на съвместимост чрез скалата в проценти.

Аз обаче бих желала да сте малко по-предпазливи към замервания от подобен род. Добре е да нямате стопроцентово доверие на махалото. Известно е, че и най-добрите радиестезици понякога грешат. Това са много сериозни въпроси, засягащи изключително важни сфери от живота на хората, поради което се изисква да бъдете много внимателни.

Задължително е да задавате контролни въпроси в края на всяко замерване, като например: „Това ли е най-точната оценка?”, или „Правилен ли е резултатът от моето изследване?”, „Възможно ли е да получа друг по-добър резултат?” и т. н. Ако се наложи, проверявайте всеки един резултат по обратния метод, като задавате противоположните въпроси.

Тези от вас, които искат да разберат дали връзката, която ги интересува е само кармичен дълг или е целенасочен настоящ съюз между две сродни души, могат да задават въпроси от рода на: „Тази връзка прави ли ме по-добър човек?”, „ Настоящата ми връзка стимулира ли ме да проявявам най-доброто от себе си?”, „ ... насърчава ли ме да стана по-уравесен/а/ и всеотдаен/йна/?”, „Кара ли ме да полагам усилия и да се боря, като ми предлага предизвикателства?”, ”Имам ли кармична връзка с Х.?”. И не забравяйте, че връзката между сродни души почива преди всичко на умствено-духовно сътрудничество и другарство и взаимен духовен подтик, обединяващи двойката в служба един на друг, на Висшия разум на Вселената – Бог, на общи цели и духовни идеали, и не на последно място - на едно здравословно физическо привличане и любов.

Подробности за метода за намиране на вашите Сродни души, ще откриете в книгата.

откъси от: Крион - Партньорство с Бог
Лий Каръл

Въпрос: Чувал съм много за "сродни души" и "пламъци близнаци". Може ли Крион да ни обясни за тях и по какъв начин можем да привлечем тази енергия в живота ни?

Отговор: Във вашата кармична група не можете да живеете отново и отново, без понякога да "разпознавате" хората като нещо повече, отколкото изглеждат. Да предположим, че имате прекрасен другар или партньор в могъщ живот с много преживявания и дълбок смисъл. Дори да се е случило преди много изживявания (инкарнации), на клетъчно ниво кармичните остатъци съществуват. Освен това вашият Висш Аз знае всичко и вие сте призвани да бъдете по-близо до него в тази нова епоха.

Изведнъж някой човек (полът няма значение) се спъва в живота ви и ви "поваля" с присъствието си. Може да не е казал нищо и да не е особено дружелюбен, но от ваша гледна точка човекът крещи: "Познавам те!" Това е особеност на сродните души или пламъците близнаци.

Много може да се каже за пламъците близнаци и сродните души (и много верни неща са канализирани от Сен Жермен, истински специалист по човешка алхимия), но ето някои основни съвети. Моля ви, имайте предвид, че ако намерите такъв човек, няма астрален закон, който да казва, че непременно трябва да бъдете с него! Обикновено това качество на сродната душа, което долавяте от миналото, има връзка с вашия договор сега. Вие сте имали взаимоотношения с този човек в миналото и сега си почивате от него. Но срещата с него е реална!

Има разлика между сродна душа и пламък близнак, която вече е обяснявана от други канализатори. Факт е, че и двете носят енергиен "заряд", който вие усещате на клетъчно ниво.

В някои случаи вие сте чакали този човек за връзка или бизнес партньорство - и е назрял моментът за този съюз. Да знаете какво да направите с този човек, е част от вашата нова интуитивна сила на общуването с вашия Висш Аз. Обикновено ситуацията е очевидна дали да предприемете нещо с човека. Не се опитвайте сами да породите ситуацията и не се заблуждавайте, че трябва да предприемете нещо, ако "познаете" сродна душа.

Много често сродната душа или пламъкът близнак от минал живот са само "разпозната кармична енергия", а не знак от Вселената да се впуснете в романтична връзка. Това привидно романтично послание често е фалшиво, поради наличието на разтърсваща енергия от минал живот. Хората, които пренебрегват този съвет, обикновено научават много силен и неприятен урок. Много пъти този човек е последният, с който бихте искали да се забъркате в този живот. Искра е думата, която ще ви даде известна представа за случващото се между вас. Често вие сте на двата полюса на магнита и се отблъсквате взаимно. Насилването може да породи усещане за триене на два остри камъка. Затова не сте срещнали този човек по-рано. Как да познаете?

Тайната за познаването на правилната ситуация се основава на синхронността и непринудеността. Ако се озовете въвлечени в хаос, докато се опитвате да се съберете с този "идеален" партньор, но нищо не върви както трябва, тогава ситуацията крещи, че не е правилна! Призовете цялата си вътрешна сила, за да решите дали тази искра ще породи привличане или отблъскване. Ако ситуацията се развива лесно и гладко, без драми и проблеми, значи наистина сте срещнали специален човек, някой, който си струва да бъде в живота ви.

Скъпи мои, любовта на истинските пламъци близнаци или сродни души, които са се появили синхронно в живота ви, е може би най-висшата любов между човешките същества. Тя може да бъде между деца и родители или романтична, между партньори. Ако е романтична, тя може да поеме заряда на "първата любов" и произтичащите чувства за цял живот. Ако намерите такава любов при каквито и да е обстоятелства, оценете я и не я оставяйте да си отиде, защото тя е благословена и носи семената на Духа.

Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изг­лежда е оставило у нас неизличима следа и ние за­жаднели се стремим към искрата на сливането, която създава тялото. След ка­то детето навлезе в процеса на социализация и осъз­нае „другите", то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да прите­жава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото по­вече се обвързваме с отношения, толкова повече емо­ционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние иден­тифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те из­пълват всекидневните ни преживявания, и се чувст­ваме напълно загубени без тях - дори и ако те ни носят скръб или нещастие.

По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енерги­ята ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможност­та да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка" или „сродна душа", която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предиз­викана страст е основата на всички телесни отноше­ния, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!

Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собстве­ния си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с по­дозрение към нейния план да ни обвърже с други ду­ши и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци". Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често бла­гословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредст­вом толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим на­шето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това? Естествено нашата „душа-двойка". Нашият съучаст­ник в израстването. Не онзи, който ни предлага виси­ните на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап - и все за наше добро!

Само душа, изпълнена с любов към нас, ще по­желае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дъл­бока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го пос­тигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхранява­щи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувст­ва върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.

Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства. Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.

А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която прежи­вяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато има­ме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начи­ни за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изклю­чително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме наши­те партньори на духовно ниво и да се включим в тан­ца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежа­ваме един друг.

Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на за­чеването, когато безформеното се изявява, бихме мог­ли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсална­та си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем - да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделя­не, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.

Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърца­та си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за гло­балното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава нап­режение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувство­то за самотност, и е проява на вътрешната ни откъс­натост от божествената енергия. Само когато съзна­телно или несъзнателно не изискваме или не очак­ваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.