Светлината и топлината на Слънцето

И затова ще разкажем подробно, тъй като не е просто да се намерят такива сведения, защото „машината на човечеството” няма нужда от тях, както се изрази веднъж Рудолф Щайнер. Така че нека обърнем внимание на Слънчицето. Замисляли ли сте се, защо децата се страхуват толкова от тъмнината? Защо ни става тъжно в облачно и дъждовно време, но когато е слънчево искаме да пеем и играем и нещата се случват леко и радостно? И защо птиците при изгрев слънце кацат на високите клони на дърветата и спират песента си, когато първите лъчи на слънцето се появят на хоризонта?
Знаете ли, че има многочислени научни изследвания, които демонстрират ключовата роля на Слънцето в предотвратяването и подобряването на много сериозни разрушителни и инфекциозни болести, вкл. рак на гърдата, дебелото черво, матката и простатата, диабета, високото кръвно налягане, сърдечните болести, множествената склероза, остеопорозата, псориазиса, рахита и туберкулозата (от книгата на д-р Ричард Хобдей „Лечение със Слънце”). А знаете ли, що за народ са били есеите от бреговете на Мъртво море, и каква е била древногръцката процедура „хелиотерапия”? Защо НАСА толкова дълго е изучавала индиецът Хира Ратан Манека, публикувала е резултати, след които в световната научна медицинска литература се е утвърдил термина „феноменът ХРМ”? Мога да ви задам много въпроси, чийто отговор не се знае от мнозинството. Но ще спра дотук и ще разгледам феномена ХРМ от практичната му страна, за да успеем най-накрая да се освободим от много ненужни ни привързаности.
Хира Ратан Манек е обикновен индиец, 68-годишен, който до пенсията си е бил инженер-механик. След дълги търсения през целия си живот, стигнал до извода, че за да получиш пряко в тялото си енергията на слънцето, трябва просто да го гледаш. В продължение на 3 години е експериментирал със себе си и предложил метод, основан на опита и грешките му. Методът е прост и може да бъде изпълнен от всеки човек по всяко време на годината и на деня. Днес вече хиляди хора ползват този метод и постигат резултати. В Бразилия, Австралия, Германия повече от 3 хиляди човека се подхранват с енергията на светлината. По същество, това е възраждане на науката, практикувана в древността. Първоначално като духовна практика, днес тя е научна практика, която всеки може да следва по описанието по-долу. От ден на ден, тази практика става все по-популярна. Но преди да ви дам описанието на тази практика, няколко думи за самия Манек. Той смята, че мозъкът е по-мощен от всеки свръхкомпютър. Но безкрайната сила, с която всеки човек е надарен от раждането си, се програмира в тази част на мозъка, която на практика спи и не се използва. Дори медицинската наука е съгласна, че ползваме мозъка си едва на 5-7 %, докато Айнщайн си е служел с почти 32 % от мозъка си.
Ако активираме човешкият мозък и пробудим вродените безкрайни сили в нас, ще успеем да се издигнем на по-високо ниво в развитието си. Можем да постигнем всеки резултат, който поискаме, но само, ако успеем ефективно да активираме мозъка си с мощни външни сили. Слънчевата енергия е източника на такава сила за мозъка, която може да влезе и остане в човешкото тяло и мозъка, само чрез окото. Окото е прозорецът на душата. Скорошни изследвания показват, че освен зрението, очите имат много други функции. Очите са съвършен инструмент, който получава всички цветове на дъгата от слънчевата светлина. На днешно време идеите от сорта „не гледай слънцето, ще си повредиш очите”, „не ходи съблечен под парещото слънце, ще хванеш рак” са предизвикани от истерии и паранои, смята ХРМ. Колкото повече се отдалечавате от природата, толкова повече причини за заболявания се появяват и така автоматично поддържате глобалните фармацевтични корпорации.

МЕТОДЪТ ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ СЛЪНЦЕ

Техника на безопасност
Лекуването чрез наблюдаване на Слънцето е еднократна практика в живота ви и обикновено продължава в период от 9 месеца. Той може да се раздели на 3 фази – от 0-3, от 3-6 и от 6-9 месеца. В останалото време може просто периодично да ходите боси. Тази практика се състои в наблюдаването изгрева и залеза на Слънцето един път на ден само по време на безопасния час. Безопасни са един час след изгрева и един час преди залеза. Доказано е научно, че през това време лъчите нямат инфрачервено и ултравиолетово излъчване, което е вредно за очите.
Тези два часа са добри за практика и зависят от индивидуалният комфорт. Когато гледате Слънцето, в организма ви се натрупва витамин А и Д през това безопасно време. Витамин А е нужен за здравето на очите и е единственият витамин, необходим за очите. При продължителна практика очилата и другите подобни неща няма да са ви нужни, защото ще имате прекрасно зрение без тях. За тези, които първоначално не могат да гледат през безопасния период слънцето, слънчевите вани са алтернатива и ефективен метод за получаване на слънчева енергия до свикването да се гледа към слънчевия диск. Най-доброто време за слънчеви вани е в границите на двата часа след изгрева и преди залеза. Слънчевите дневни вани е желателно да се избягват, с изключение на зимата, когато индексът на ултравиолетовото излъчване не е повече от 2 през цялото безопасно за слънчеви бани време. Нежелателно е също да се ползват слънчеви екрани (очила и пр.). правите бани до затопляне на тялото като бършете потта от него. Нанасянето на крем или лосион поврежда външния слой на кожата и химикалите навлизат в тялото – виновно ли е тогава Слънцето за рака на кожата?
Първият етап – от 0 до 3 месеца
През първия ден, по време на безопасния час, гледайте Слънцето максимум 10 секунди, вторият – 20, като на всеки следващ ден прибавяте по 10 секунди. Така в течение на 10 последователни дни вече ще гледате слънцето 100 секунди, т.е. минута и 40 сек. Стойте на земята боси. Можете да примигвате или примижавате с очи. Не е нужно очите да са неподвижни и устойчиви. Не ползвайте лещи или стъкло. Слънчевите лъчи, които приемате, ще ви носят огромна полза и няма да ви вредят. Дори и да не вярвате на този метод, пак ще имате резултат, но за това ще ви е нужно повече време. При практикуването няма нужда да се ограничавате от обичайните си ежедневни дела. С тази практика можете да получите удоволствие от храната. Гладът след време ще изчезне от самосебе си. Можете да гледате Слънцето от едно място в едно и също време всеки ден. Ако се молите, можете да изберете любимата си молитва. След 3-я месец ще можете да гледате 15 минути без напрежение. Слънчевата енергия или лъчите на слънцето, преминавайки през човешкото око, зареждат хипоталамуса чрез ретината. Така мозъкът се снабдява с енергия, която активира малкия мозък. Една от програмите в мозъка ще започне да прави промени от момента, в който се отпуснем и не чувстваме безпокойство. Освен това ще се появи увереност в решаването на жизнено важни проблеми чрез позитивното мислене. Така ще освободим такива неприятни емоции като страхът, раздразнителността, гневът, мъката и др. личностни разстройства. Животът ще е по-лек и щастлив, еуфорията често ще ви е гост. Напомням, че това ще се случва още в края на първата фаза, т.е. след 3 месеца. Ако целта ви е душевен покой и ликвидиране необходимостта от взимане на решения в трудни житейски ситуации и проблеми, то можете тук да поставите точка и да отидете на последната степен – след 9 месеца.
Вторият етап – от 3 до 6 месеца
Продължилите да се лекуват чрез Слънцето, ще забележат че оздравяват от нападналите ги болести. 70-80 % енергия, синтезирана в организма от храната, се ползва от мозъка и основно за туширане на напрежението и вълнението. С намаляването на душевното напрежение, ще намалее и количеството необходима енергия. Следователно според времето за гледане на Слънцето, ще намалее напрежението, нуждата от храна също ще се снижи.
Когато достигнете 30-тата минута непрекъснато гледане на Слънцето, бавно ще се освободите от физическите болести, когато до чрез очите достигат всичките цветове на Слънцето. Мозъкът регулира потокът цветова прана (жизнена енергия), подходяща за съответните органи. Всички вътрешни органи се подхранват обилно от необходимата им цветова прана. За бъбрека червена, за сърцето – жълта, стомаха – зелена и т.н. Цветът стига до органите и попълва всякакъв недостиг. Така работи науката и практиката цветотерапия, за която вече има много достъпна информация. Научните методи на цветотерапията като соларии, кристали, цветни бутилки, природни камъни, самоцвети – всички те използват слънчевата енергия и тя се съхранява в тях. Можете да сложите природен цветен камък в питейната вода за ускоряване на лечението. В солариите обикновено има платформа с височина 30 м, където всяка от 7-те стъклени кабини е конструирана за съответния цвят от дъгата. Тази платформа се върти цял ден и в зависимост от природата на откритото заболяване пациентът се потапя в съответстващия цвят за лечение. Аналогично с това стъклените бутилки с питейна вода от различен цвят се слагат на Слънце за 8 часа. Водата получава енергията на Слънцето, придобива лечебни свойства и се използва при различни болести. Процесът, който става в нас е сроден на фотосинтезата при растенията. Той трансформира слънчевата енергия в полезен формат енергия. Това е подобно на процесът, при който соларния панел изработва електричество, водата се нагрява и храната се приготвя в слънчевата кухня, а слънчевите батерии движат автомобила.
Целият, получен през очите спектър на слънчевата светлина се разпределя по различни пътища и количества в тялото чрез мозъка. Така вие се лекувате от всички болести. С времето, според продължителността, с която гледате слънцето, енергията вече няма да се харчи за душевни неуредици или преодоляване на физическата слабост, тя се съхранява и повишава нивото си в тялото ни. За тези 6 месеца вие ставате майстор на себе си. На този етап, тези, за които здравето изисква само лека поправка, могат да приключат и преминат веднага към степента „след 9 месеца наблюдения”.
Трети етап – от 6 до 9 месеца
С наблюдението през 6-те месеца ще придобиете оригиналната форма на микрохранене, чийто източник е Слънцето. След 7,5 месеца и продължителност 35 минути на наблюдението нивото за усещане на глад значително спада. Гладът обикновено идва, когато на тялото е необходима енергия, нужна за съществуването му. Храната сама по себе си не е необходимост за функционирането на тялото, а само енергията. Традиционно получавате слънчева енергия косвено – всяка съставка на храната е субпродукт на слънчевата енергия. При това, ако храната е отгледана агрохимически, то в нея има по-малко енергия, отколкото в тази, която е отгледана биодинамично (затова е напълно закономерен преходът към такъв вид хранене, чрез стадия на биодинамичната храна). Ако не ви достига слънчева светлина, се увеличава употребата на храна.
Затова употребата на оригиналната форма на храната чрез Слънцето намалява чувството на глад до пълното му изчезване. Към 8-я месец трябва да усетите, как гладът почти си е отишъл. За слабият студент или този, който не вярва, периодът може и да е по-дълъг – до 9 месеца или 44 минути. След това време той изчезва съвсем. Всички усещания, свързани с глада, подобно на ароматите, страстните желания за нещо вкучничко и болки от глад, също ще изчезнат, а нивото на енергия ще е на висше ниво. Затова пък вие ставате потребител на слънчевата кухня.
Четвърти етап – след 9-я месец
След 9-те месеца, когато сте постигнали продължителност 44 минути, трябва да преустановите наблюдението на Слънцето – оттук нататък слънчевата наука не препоръчва гледането на Слънцето заради здравето на очите. През това време трябва се разхождате боси по земята по 45 минути дневно, 6 дни след последния сеанс. Само отпускащи разходки. Не трябва да бързате, да бягате. Всяко време на деня е удачно, единствено се препоръчва тогава земята да е топла и слънчевата светлина да облива тялото ви. Разходката на бос крак активира епифизната жлеза или третото око. Големият палец на краката представя тази жлеза. Винаги се е знаело, че тази жлеза е обиталище на душата. Там е краят на зрителния нерв. Останалите 4 пръста на краката представляват другите жлези – хипофизата, хипоталамуса, таламуса и сливиците. В последно време на сливиците се обръща повече внимание при медицинските изследвания. Това е ядро на слънчева и космическа енергия и играе важна роля във фотосинтезата на слънчевата светлина, преминаваща чрез очите в мозъка. Когато се разхождате боси, цялото ви тяло стимулира всичките тези пет жлези чрез пръстите ви.
Разхождайте се по 45 минути в продължение на година и проблемът с храненето ще ви напусне. След година презареждане, ако сте удовлетворени от напредъка си, можете да намалите разходките на бос крак. Няколко минути слънчева енергия, обливаща ви един път на 3-4 дни, ще са ви достатъчни за презареждане. Но ако искате да подсилите имунната система, продължете босите разходки. Също, ако искате да подсилите паметта си и интелекта, го правете. Количеството слънчева топлина, преминаваща през краката ви, ще активира мозъка ви все повече и повече и като резултат ще се засили активността на епифизата. Тя има психически и навигационни функции. Така можете да развиете телепатията, ясновидството и да умеете да бъдете на няколко места едновременно. Засега науката се опитва да установи експериментално, че това са човешки психически функции.
За вътрешните органи съществуват и други полезни функции, освен обработването на храната. Всички изброени жлези, също имат много функции и могат да достигнат оптималното си ниво на развитие чрез слънчевата енергия. При благоприятни условия можете максимално да активизирате мозъка си и да постигнете високо ниво на просветеност – примерно да виждате миналото, настоящето и бъдещето. Този метод може да бъде безопасно използван за контролиране на теглото.
В историята има примери за хора, които са живеели без храна. Още през 1922 г. императорския медицински колеж в Лондон е постановил, че слънчевите лъчи са идеална храна за човека. Но никой не е отбелязал, че този извод е въз основа на книгата „Автобиография на един йога” на Йогананда, където той описва, как е интервюирал много светци и мистици, за да открие тайната на живота им без храна. Те са утвърждавали, че слънчевата енергия минава през тайната врата и достига продълговатия мозък в главата, но не са разгласявали тайните си. Това знание е било загубено за обикновения човек през това време. Сега е времето да се открие за хората.

* *
Разбира се, описаният по-горе метод за лечение чрез Слънцето, е достатъчно радикален и макар да е прост за изпълнение, не всеки иска да се възползва от него. Е, добре, Слънцето ни помага да се справим със житейските проблеми след 3-я месец или с болестите след 6-я, но да не се храниш съвсем – това е почти подвиг в наше време. Защо да се лишаваме от толкова вкусотии около нас? Но това е на съзнателно ниво – осъзнаеш ли, че е дошло времето за кардинална промяна на живота ти – действай, ако още не си го осъзнал – мисли! Само не забравяйте, че всяка информация е неслучайна, ако сте дочели докрай тази статия, значи тя не напразно е дошла до вас.. А ние в следващия брой ще продължим да ви осведомяваме по тази тема и ще докоснем опита на тези, които вече се занимават с лечение чрез Слънце и са в различни стадии и с различни резултати.
Относно желанието на някои да започнат такива занимания, но им пречи зимата, мога да им препоръчам два варианта. Първият – да започнат от февруари и приключат ноември, т.е. обхващат целият топъл период. И вторият – при нашите зимни условия вместо разходки на бос крак да се обуват вълнени чорапи или валенки, т.е. изделия от природен материал, които не пречат за свободното протичане на енергия през краката от Земята и от Космоса.
Сергей Тужилин
«Живая Земля», №6(16)
Превод: Анита.

www.yosif.net

http://www.sila-sweta.ru/publ/novye_ehnergii/iscelenie_solncem/4-1-0-144

Молитвата е чувство за необятно удовлетворение и благодарност. Живеем в прекрасен свят с тези дървета и реки, планини и морета, слънце и звезди. И в тази безкрайна красота ние живеем, дишаме, пулсираме. Не сме заслужили това благо. Всичко това е дар. И молитвата е сърдечната благодарност за дарът живот.
Не сме отработили и заслужили такава радост. А тази радост около нас е толкова много, че не я забелязваме и забравяме да благодарим. Да наблюдаваш плуващите в лазурното небе облаци е радост. Да слушаш цвърченето на птиците и ромона на ручеите е радост. Да усетиш докосването на ласкавия вятър и освежаващия дъжд е радост. Да вдишаш тишината на нощта и вдъхновението на изгрева е радост.
Всичко това ни е дадено просто така, за нищо, а ние дори не сме благодарни. Нима след като се лишим от това, сме способни да почувстваме ценността на всички естествени радости.
Всичко това не е свързано с въпроса за съществуването на Бога. Благодарността – това е нормално състояние на битието. И в такъв случай молитвата е естественото състояние на живот. Повечето мислят, че първоначално трябва да вярваш в Бог, а ако повярваме, ще Му благодарим. Просветените казват обратното – започнете да благодарите, потопете се в благодарността и ще намерите Бог.
Бог се проявява само в измеренията на благодарността. Само с помощта на благодарността може да се почувства Бог, да се преживее присъствието Му. Благодарността е нашата чувствителност към Бог. И молитвата е израз на чувствителността.
Молитвата не е ритуал, нито обред. Ако се превърне в ритуал, то тя става безполезна. Ако е ритуал, тя няма да ни направи религиозни – ще ни направи християни, мюсюлмани, будисти, но не и религиозни. Молитвата е нещо спонтанно, непрограмирано, неформално, това е песен на сърцето, а не църковна технология.
Когато някой ни кара да се молим, задължава да се молим, внушава ни, как да се молим, то молитвата става дълг. И ние започваме да изпитваме малка вина, ако не си кажем молитвата преди ядене или след сън, в друг случай, молейки се по задължение, не чувстваме никаква радост от това. И така възниква порочен кръг – не се молим и вината ни расте. В стремежа си да избегнем тази вина, ние продължаваме да я създаваме. Това не е молитва.
Молитвата е начин на живот. Какво имам предвид? Човекът на молитвата си остава в нея 24 часа в денонощието. Той спи в молитвата. Сънят му е вид молитва. Той все едно спи в ръцете на Бог и когато се събужда, то той се събужда в Бог. И първото, което спонтанно му идва след събуждането е благодарността – абсолютната благодарност.
Той е Бог, той пие Бог, той ходи в Бог, той диша Бог. Целият му ден е непрекъсната молитва. Молитвата е фон на живота му, основата на битието му, плътта на съществуването му. Каквото и да прави, молитвата тече.
Молитвата не е качество, не е повторение на заучени фрази, не е декламиране, не е рецитиране. Молитвата е незримо Божие присъствие.
Където и да се намира, каквото и да прави, молитвеният човекът продължава в сърцето си да се покланя на Бог – молитвата продължава, благодарението продължава. Понякога молитвата се проявява, а понякога тече в сърцевината на сърцето.
Молитвата - това е пътя на живота, това не е дълг, а молба, не е подчинение и принуда, не е средство за притежание и манипулация чрез Бог. Молитвата и изискванията са несъвместими. Ние можем да искаме, но не и да изискваме. Можем да искаме, както малкото дете иска от майка си. То не изисква, то е безпомощно, то е зависимо. То просто иска.
Когато е гладно – плаче, и това е молитва. Молитвата е и детската безпомощност. Ние сме толкова малки, а Съществуването е толкова безгранично. Ние сме само малки вълни в безграничния океан. Ние можем да искаме, но не и да изискваме. Ние принадлежим на Съществуването. Ние сме част от него. Съществуването се състои от нас. И Съществуването е пожелало да бъдем и ние сме.
И затова можем да искаме. Но в молбата няма и частица изискване. Ако тя се изпълни, сме благодарни. Ако не се изпълни, пак сме благодарни. В това е съвършенството на молитвата. Защо човекът на молитвата е благодарен дори и тогава, когато молитвата не се изпълнява? Той знае, че понякога искаме нещо, което не е благоприятно за нас. Съществуването знае най-добре.
Ако нещо ни е необходимо, то ще се изпълни. Бог може да каже да или не, решението е Негово. Изискването означава, че ние сме взели решението. Изискването означава, че искаме да манипулираме Бог, за да следва Бог нашата воля. Молбата означава „Нека бъде волята Твоя, макар и да имам желания, ще следвам Твоята воля”.
Молитвата не е нещо, което правим, тя е нещо, което ставаме. Това е състояние на битието. Молитвата – това е опитът на преобразяването, възраждането, новото виждане и новото битие. Молитвата няма нищо общо с думите, които се произнасят в храмовете, джамиите и църквите. Молитвата – това е диалог със Съществуването, настройка с всеобщото, съвпадение с хармонията на цялото.
И молитвата е такова силно, грандиозно преживяване, че съдържа в себе си противоположността. Молитвата това е и тишина, и диалог. Но те само изглеждат като противоположности. Чрез диалогът ние общуваме, а в тишината просто сме в такова състояние, в което няма какво да се говори. Пък и какво може да се каже на Бог? Той предварително знае всичко.
Ние можем да се прекланяме, да благодарим, да празнуваме. И всичките ни поклони, празници, размисли, благодарности са само начин за беседа. Искаме да кажем нещо без думи, тъй като думите са недостатъчни, а сърцето наистина иска да каже нещо.
Това е диалог, макар и беззвучен. Това е общуване на чувствата, сливане на съзнанията, тъй като усещаме любов към Съществуването и любовта на Съществуването към себе си. Там няма аз, няма ти – те изчезват, както капката се разтваря в океана. Така изчезваме и ние. А след като между нас и Съществуването няма разделение, какъв диалог може да има?
И така, и двете определения са верни: молитвата – това е диалог и тишина. Молитвата не може да се сведе до просто определение. Определения дава науката, религията ги разрушава. Попитайте учения „Какво е водата” и той ще отговори точно „Н2О”. Толкова е просто. Нищо не остава, освен Н2О, всичко е казано, тъй като водата за науката е обект. Тя може да се проанализира.
Молитвата също е субективност. Това не е обект, който може да се анализира. Не можем да покажем на който и да е молитвата си. Ако някой каже „Твоята молитва не е искрена”, няма как да докажем противоположното. Молитвата повече прилича на любовта, отколкото на водата. Макар че, когато сме в дълбока любов и молитва, дори водата става любов и молитва.
Когато молитвата възниква, това означава, че сме в молитвата, а не молитвата в нас. Молитвата е повече, отколкото сме ние. Ние просто сме в хармония с безкрайността на молитвата, плаваме в океана на молитвата. но хората държат на всичко да дават точно определение. Ако на нещо не се даде точно определение, то умът се опитва да го отхвърли. Колко много ценности в живота е разрушил такъв подход.
Невъзможно е да се даде точно определение на Бог и умът веднага казва „Следователно няма Бог”. Трудно е да сме точни и за любовта, дори тогава умът казва „Любовта е просто илюзия, фантазия, болест и нищо повече”, и какво остава? Няма Бог, няма любов, няма красота, молитва, чудо.
Светът става пуст, неодушевен, механичен. И всичко това е заради безумния стремеж да си точен във всичко, който опустошава смисъла му. Как ще дадеш определение на музиката? Определяйки я, ние ще я разрушим.
И така, едно е определението на молитвата – диалог. Частта разговаря с цялото. Частта се обръща към цялото. Не възниква ли желание у вас да поговорите с гората, да поздравите цветята? Нямате ли потребност да поговорите със звездите? Нима вече сме се лишили от желанието да кажем нещо на Съществуването? Това е молитвата – диалогът.
За молитвата трябва да сте мъжествени. Започнете разговор със Съществуването, с природата, с Бог. Милиони хора продължават да живеят безцветно и скучно по една причина – не се молят. Те не са способни да говорят със всичко съществуващо. Те не могат да излеят сърцата си. Защо психоанализата е толкова важна в съвременния свят! Защото хората са забравили, как да се молят.
Замениха свещеника с психоаналитика. Хората искат да ги чуват, да излеят сърцата си и отиват при психолозите и психоаналитиците, и плащат. Но това е безсмислено. Вие можете да правите същото, седейки в градината си и дърветата са по-добри от психоаналитика, тъй като могат толкова дълго и внимателно да слушат. Излейте сърцето си на природата и безпокойството и напрежението ще изчезнат.
И в миналото хората са живеели лек живот, живот без напрежение, тъй като всеки може да се моли. Хората са разговаряли с горите, реките, слънцето – всичко това са лица на Бога, проявленията му, живи, трептящи, пулсиращи. Защо толкова рядко беседваме със Слънцето, което е толкова грижливо, внимателно, могъщо? Та нали Слънцето е най-добрия посредник към Бог, отколкото всеки жрец или свещеник?
Църквите са издигнати от хората, а природата е създадена от Бог. Всичко, което е създадено от хората е дамгосано с печата на хорските проблеми, болести и слабости. Ако искаме да чувстваме Бог, то трябва да отидем при това, което е направено от Него, белязано с авторския му подпис. В храмовете, църквите и джамиите има прекалено много човешко желание за манипулация, управление, заповеди, прекалено много политика, прекалено много човешка глупост.
Защо не се обръщаме към звездите, към земята, към цветята? Защо не им откриваме сърцето си? Човечеството, лишило се от диалога със Съществуването, с единния живот, с природата, е нещастно. Да се върнем към диалога с природата и чудото ще стане. Дърветата ще отговорят, океанските простори ще се отзоват.
Може и да се наложи да чакаме дълго, тъй като трябва да убедим природата, че наистина говорим с нея, но човекът е толкова насилствен, агресивен към природата, че тя е станала затворена. Нека природата да почувства, че не сме безумни, не сме агресивни, че сме дошли с любов, че искаме да почувстваме Бога.
А Творецът може да се почувства само чрез Неговото творение: това е началото на велико пътешествие. Дори атеистът може да започне това пътешествие. Отначалото човек укрепва себе си в диалога с природата, а след това бавно-бавно започва да се движи в тишината й.
Защо не се обръщаме към звездите, към Земята, към цветята? Защо не им откриваме сърцата си. Човечеството, лишавайки се от диалога със Съществуването, от единния живот, от природата, е станало нещастно. Да се обърнем с диалог към природата и някога чудото ще стане. Дърветата ще отговорят, океанските простори ще се отзоват, че тя е останала скрита. Нека природата почувства.
Може би ще се наложи дълго да чакаме, или трябва да убедим природата, че действително говорим с нея, но човек е толкова насилствен, агресивен по отношение на природата.
Можеш да седнеш до розата и да се движиш в безпределна тишина – без думи, само пулсиращо безмълвие, потоци тишина. И чрез диалогът да познаем Бог като проявява в природата, а чрез безмълвието ще разберем Него непроявения. Чрез диалогът ще познаем Бога като творение, чрез тишината ще узнаем Бога като творец.
Но освен всичко друго, молитвата е призив. Призив към безпределното. Молитвата е велико очакване на вечността, тя е предчувствие за единение. Това е жажда за Божественост. И слънцето на Неговата любов ще се спусне в дълбините на сърцето и ще го изпълни със светлина. „Ела, о, Господи, ела”.
Молитвата е мост между въпроса и отговора, между търсача и търсеното, между желанието и осъщественото. И молитвата е родена от опита ни в любовта, от опита в отношенията ни един с друг.
Думите на молитвата израстват от любовта. Когато разговаряме с човек, който ни е безразличен, в това няма молитва. Когато говорим нещо на този, когото обичаме, то думите са изпълнени с любов, с молитвена енергия.
Молитвата постепенно възниква от опита в любовта. Когато се възпламенява любовта към друг човек, възниква велика радост. А каква радост възниква пък, ако човек обгръща с любов целия свят! Любовта прокарва пътя към молитвата. Хората се молят един на друг, когато са в любов. Ако погледнем в очите на гледащите се влюбени, те изглеждат святи.
За съжаление хората губят много дарования и едно от най-важните е способността да се молят, тъй като чрез молитвата строим мост между крехкото ни АЗ и безграничността.
Невъзможно е да се определи с точност молитвата, нея можеш да я узнаеш чрез опита си. Как да обясниш на непиещия влиянието на виното? Потапянето в молитвата е единственият начин да узнаеш, какво е това. Позволете на човека да пие, нека се опияни.
Молитвата е опиянение. Молейки се, човек пие с Бог. И само пиещият знае точно, какво е това. Нищо не може да се сравни с виното на молитвата, с опиянението от Божествената любов. И няма нужда да разсъждаваме за това, а да го преживеем. Да вдигнем чашата на молитвата точно сега. Да позволим на благодарността да се излее от сърцето, да се радваме на Божието присъствие – точно сега. Да поблагодарим за всичко, което Съществуващото е направило за нас.
Няма значение, как наричаме цялото, думите нямат значение. Значение има това чувство, което наричаме цяло, думите са без значение. Значение има чувството, което възниква в нас – благодарност, тишина. Това е молитва, това е преживяване на неизвестното, тайнствената сила.
Щастието винаги е с вас. Всеки ден сте на кръстопът. Нека утвържденията ви станат кръстопът. Бъдете гъвкави за всяко направление. Нека съзнанието ви, вашата спонтанност ви води там, където иска. Политиците от религиите, от партиите, от националните обединения, определят цели и пътища. Те знаят, за какво ще говорят, с какво да започнат, какво ще е в средата и в края, такава е целта им.
Но това не води до щастие. Щастието не е работа на прагматици и утилитаристи. Щастието е пътят без път, целта без цел. Това е пътешествие към неизвестното. Щастието е апотеоз на внезапното. Вие не можете да управлявате щастието, не можете да го направите, не можете да го организирате. Щастието е това, което е отвъд пределите на усилията ви. Но постигнете най-важното и щастието винаги ще е с вас.
Това неочаквано състояние на сливане на личността ви със съзнанието ви. То винаги е с вас. То не идва и не си отива. То винаги е с вас като дишането, като биенето на сърцето ви. Щастието винаги е с вас, но ако го търсите, ще намерите само страдание, тъй като в самия процес на търсене пропускате щастието.
Страданието е отсъствие на щастие. Ако вие търсите щастие, то вие с това утвърждавате, че ви липсва щастие, а ако няма щастие, следва, че има страдание или сън, суров екзистенциален сън, безсъзнание, което е по-лошо от смъртта и страданието. Страданието и щастието винаги са до вас. Щастието е във вас, а страданието – извън вас.
Неразумните хора упорито търсят навън – пари, власт, религия, те се мятат във всички посоки в търсенето на някой, който да ги научи, как да намерят щастието. А на практика трябва да се върнат към себе си и да не добиват щастието. Ако не сте видели в себе си щастието, то как ще го намерите навън. Но хората тичат след всичко, което им дава това, което постоянно не им достига.
Тези, които не достигат до желаното, правят все нови и нови опити, говорят за надеждата, за търпението, за смирението. Но надеждата ги води до помръкването. Надеждата ви спуска до нивото на физическите закони. Има свят „да имам” и има свят „да бъда”. Надеждата свързва различните фрагменти от света „да имам”.
В този свят съществуват такива чудовища като „търсене”, „усилие”, „разочарование”, „опит”. Тези чудовища са управлявани от всевъзможни видове свещеници, жреци, „наставници”. Те могат да разкажат, да покажат, да ви наставляват, как да правиш това, как да достигаш нещо, как да търсиш, как да намираш, как да вярваш, как да обичам. Отхвърлете безкрайните „как” и просто бъдете. Бъдете, без да има причина за това.
Глава от книгата „Ошо – Огледалото на просветлението”
Превод: Анита.

http://waytosoul.ru/node/3808

www.yosif.net

Прошката

Автор Metta (Галина Ветрова) – 27.03.2011

Сега, когато на Земята идват високочестотни енергии, би трябвало енергетиката ни да е в резонанс с тях. Всеки негатив, намиращ се в аурата ни, т.е. всяка нискочестотна енергия, създава съпротивление на тези високи честоти. Тя не е в резонанс с тях, поради което се появяват енергийни и физически проблеми. И тези ниски честоти буквално се отмиват от нас. Чувствителните към енергиите веднага усещат енергиен дискомфорт, ако се създава някаква нехармонична енергия.
Отколешните емоционални проблеми, които не са проработени до край и са притиснати вътре, сега напомнят за себе си. Една от тези нехармонични енергии е непрощаването на себе си и другите. Такава енергия създава плътности освен това свързва хората, които не са простени. Когато човек не прощава на някого, в аурата му остава фрагмент от тази душа и обратното – в аурата на другия човек остава негов фрагмент. Затова прошката е много ефективна за връщането фрагментите от душата на собствениците им.
На практика виждам по тези проблеми, с които хората идват при мен за консултации и лични ченълинги, че не прощават докрай. Случва се така – човека е работил за прошката, дори неведнъж, някакви външни пластове са махнати, и той смята, че всичко е наред, но на дълбоко ниво прошка не е имало и дори да не се връща вече мислено към стресовите събития и личността на този, на когото трябва да прости, все пак непреработената енергия отвътре съществува и отново ще се връща към проблема, докато човекът не прости изцяло и дълбоко. Тоест човек вече спокойно може да реагира на другия, ако продължава да общува с него, да бъде вежлив и да смята, че ако даден човек не предизвиква в него силни емоции, значи всичко е наред и прошката е направена. Но да изгладиш докрай отношенията си с другия човек, често не се получава и има вероятност от повторно възникване на конфликти. Случва се следното – проблемът е подтиснат. Прошката е външна, но в човека е останала нехармонична енергия и точно на нея може да реагира този, на когото не е простено, защото промяната е външна, но в дълбочина отношението е същото. Следователно трябва да се промени отношението към него именно вътрешно, да се поработи за приемането на човека такъв, какъвто е и с прошка.
Тази нехармонична енергия – примерно непроработена обида, не само свързва с непростения човек, но и може да стартира нови подобни ситуации с други хора и човек да се върти в кръг докато не разбере, че трябва сериозно да работи с обидите си и неприемането.
За отработването на прошката може да се направи следната медитация.
Отпуснете се и влезте в медитативно състояние. Призовете ангелите и наставниците си, висшият си АЗ и вашия Дух. Изразете намерение медитацията да премине за висшето ви благо и това на всички.
Изразете намерение, да се освободите от всяка негативна енергия по отношение на другите хора и да им простите абсолютно и изцяло. Можете внимателно да проанализирате и определите, в отношенията с кои хора чувствате някаква нехармонична енергия. А можете да попитате висшите си аспекти, вашите Ангели и Наставници да ви покажат тези хора, на които все още не сте простили изцяло. Така може да получите или образите на тези хора, или информация.
След това направете медитация за прошка на всеки от тях подред, като визуализирате човека и искрено и изцяло му простите като помолите за прошка, благословите го и го освободите като простите и на себе си.
След това благодарете на висшите си аспекти, на Ангелите и Наставниците си и излезте от медитация.
Това може и да ви отнеме много време. По-скоро ще трябва да направите няколко такива медитации. Повтарям, повърхностната прошка не върши работа на никого, тя и след много години ще ви върне към стресова ситуация или ще създаде нова. Затова трябва добре да поработите с прошката, за да не усещате абсолютно никаква нехармонична енергия в отношението си към тези хора. И ще го почувствате. Ще усетите абсолютната празнина там, където току-що се е свила негативната енергия. Ще почувствате освобождение и радост. И мястото на тази негативна енергия ще заеме благодарността от съвместния опит.
Имам наблюдение, че за повечето хора, такава работа е нужна. За този, който е работил вече много с прошката и счита, че няма такива проблеми, егото може да е скрило информацията за непълната прошка. Егото губи властта си и ще се опитва всячески да тормози човека. Сега не бива да живеем с плътни негативни енергии в аурата си – истинското ни АЗ иска да е освободено от всякакви непроработени в миналото проблеми.
Трябва да кажа и за следното – много е важно изцяло да простите и на себе си. Този, който сериозно е работил с прошката знае, че често най-трудно е да простиш на себе си. Да приемеш себе си такъв, какъвто си, с всичките светли и тъмни страни. Да се помирите със себе си и завинаги да прекратите борбата в себе си. Негативната енергия спрямо себе си, също е източник на проблеми. Такова непрощаване на себе си понякога е много дълбоко и неосъзнато от човека. Но от него трябва да се изчистите. Когато прошката и приемането се случат, ще настъпи голямо облекчение и освобождение. Радостта от битието ще ви е постоянен спътник, ще ви е леко да сътворявате реалността си и да живеете в потока, в пълна хармония със себе си и другите.

Превод: Анита.

http://metta.ucoz.com/publ/proshhenie/proshhenie/69-1-0-477

www.yosif.net