Статия на Полина Маратова"Сириус". "Надяваме се че тази статия ще ви е от полза.

Музиката винаги присътства в нашия живот, дори и затова, че тя звучи вътре в нас. Установено е, че на всеки човек е присъща собствена честота, която съвпада с честотата на една от седемте ноти. А мелодиите предизвикващи у слушателя положителни емоции повишават активността на кората на главния мозък, подобряват обмена на веществата, стимулират дишането и кръвообращението. При това музиката въздейства на човека независимо от неговото съзнание.

Известно е, че на силата на изкуството на Орфей са се покорявали не само хората, но и боговете и дори природата... На един от върховете в планината Родопи, Орфей построил свещен храм Одеон, остатъци от който са намерени в средата на 20-ти век на територията на днешна България, недалеч от град Пловдив. В този храм Орфей изцелявал с музика и пеене всички идващи тук болни. Съществува и такъв факт: когато в 730 година известният италиански певец Фаринели бил поканен при испанския крал Филип, след прослушване на неговото изпълнение, по учудващ начин, кралят се избавил от измъчващите го хронични болки и депресии.

Американски учени от лабораторията Jet Propulsion в Пасадена открили феномена „звукосветене”. Насочвайки мощни ултазвуци в стъклен съд с вода, те видели как се образуват дребни мехурчета, излъчващи синкава светлина. Този феномен доказва реалността на физическото въздействие на звуците върху материята, при това не само тези, които се чуват, но и тези, които човешкото ухо не е способно да възприема. Заедно с това музиката не само оказва въздействие чрез ухото, но може непосредствено да прониква в тялото във вид на звукови вълни. Вибрационната природа на звуците и музиката създават език, който нашето тяло и съзнание разбират. При това думата „език” тук означава не дума, а инфромация. Впрочем, думата „информация” произлиза от латинското „informare”, което означава „форма”. Иначе казано, музиката – това е процес на смяна на акустични форми. Ако можехме да виждаме формите, които музиката създава, щяхме да видим структури, приличащи на планини, долини, дървета, микроорагнизми и галактики. Изучаването на формите, създавани от музиката се нарича киматика. Учените вече са успели да съберат множество фотографии на киматични рисунки, които възникват при пропускането на звукови вибрации през метална пластинка с различни резониращи обекти, такива като метални стружки или пясък. Тези изследвания показват, че музиката действително създава някаква разновидност на език. При това редът на информацията(нотите) в музиката е толкова важен, колкото и порядъка на информацията(думите) в речта. Такова отъждествяване на музиката и езика открива за науката нови възможности за разбиране на влиянието на музиката върху мозъка.

Всяка звукова вибрация се състои от вълнови форми. Колкото е по-висока честотата, толкова по-висок е звукът. Нормалната зона на възприемане на звука от човека е от 20 до 20 хиляди херца. Някои хора чуват звуци над 20 хиляди херца, но много малко са тези, които чуват звуци под 20 херца. Чрез използването на различни честоти може да се предизвика резонанс в едни или други части на тялото, активирайки различни процеси. Музиката, нейният ритъм, тембър, тоналност, може да влияе значително на работата на мозъка. Бързото темпо предизвиква усилване на циркулацията на кръвта и другите течности на организма, променя честотата на пулса, повишава емоционалната активност. Бавното темпо оказва обратното въздействие. Установена е взаимовръзка между честотата на звуковите вълни и успешността на обучението. Доктор Лозанов от България, използвайки музика с темпо 60 удара в минута(например музика барок), успял в хода на експериментите да постигне ускоряване на процеса на обучение; по-късно в Америка неговият метод станал известен като метод за суперобучение. Д-р Сю Чапмен(Dr. Sue Chapman) изучавала влиянието на музиката върху недоносените деца. На една група бебета шест пъти на ден просвирвали „Люлчина” от Брамс, а друга група не слушала никаква музика. Новородените, слушащи Брамс бързо увеличавали теглото си, страдали по-малко от усложнения и били изписвани от болницата средно седмица по-рано от „немузикалните” деца.

Интензивността или силата на звученето, безусловно, оказват силно влияние върху организма и особено върху нервната система. Всеки от нас е имал възможност неведнъж да се убеди в това. Нормалната за възприемане интензивност на звука се намира приблизително в интервала от 50 до 90 децибела. Има рок-музика например, която може да достигне до 115 децибела, а прага на болката лежи в границите на 125 децибела. При това един и същи звук може да звучи по различен начин в зависимост от тембъра. Т.е. при една и съща честота формата на вълните може да бъде различна и именно тази разлика може да ни оказва влияние. Д-р Оно(Dr. Ohno) от Научния институт Бекман в Дуарт, щата Калифорния успял да подбере музикална нота за всяка от аминокиселините, състявляващи кода на ДНК. Той записал музиката, която „свирят” ДНК спиралите на различни живи същества. Изяснило се, че това не са произволни звуци, а истински мелодии. В един от своите експерименти докторът записал мелодията на определен тип ракови клетки. Оказало се, че тя поразително прилича на „Траурния марш” на Шопен.

Положителните емоционални преживявания по време на звученето на приятни за слуха музикални произведения понижава умората, подобрява самочувствието. При това в активната нервна дейност се увличат допълнителни нервни клетки, които разтоварват работещите звена на тази система. Най-новите изследвания показват също, че под въздействието на класическата музика стават важни изменения в състава на кръвта, рязко намалява количеството на хормоните, предизвикващи пренапрежение на нервната система. Едновременно с това, в кръвта се увеличава концентрацията на веществата, които служат като един от най-важните елементи на имунната система за защита от вируси. Известният изследовател доктор Кембъл настойчиво препоръчва ежедневно в продължение на 15 минути да се слуша класическа музика от тези, които са подложени по време на работа на стресови претоварвания.

Но благотворното влияние на музиката не се изчерпва с това. Според мнението на китайските медици от болницата в град Тзянцзин, тя помага на пациентите да преодолеят страха от операционната маса при несложни хирургически намеси. Оказва се, че музиката започнала да звучи по време на операции, за да свали напрежението у самите хирурзи. Те именно забелязали, че с нея на пациентите им е по-лесно да се успокоят и да се отвлекат от неприятната процедура. И сега всеки пациент може да си поръча преди операцията музика по свой вкус.

Но музиката може не само да лекува, а и да осакатява. И това не е нейна вина, а наш проблем. Днес дори най-примитивното електронно устройство позволява да се усили звука до ниво, което ще води до необратими поражения на слуховите органи, нарушава ритмиката на вътрешните процеси. Освен това съвременната апаратура дава възможност едновременно да се въздейства на много голяма аудитория. Ненапразно в средата на 20-ти век в много страни, вероятно като реакция на новата реалност, бяха въведени санитарни и охранителни норми, ограничаващи силата на музиката. Беше въведено ограничение на допустимата сила до 90 децибела. Освен това е установено, че при безконтролно използване на музиката от средствата за масова информация и отделни групи, тя е способна да оказва отрицателно влияние на човека, особено на младите хора, като ги възбужда, предизвиква агресия и потребност от извършване на разрушителни действия.

Музиката не просто присъства в нашия живот – тя още свидетелства и за скритите в нас процеси, които ние можем или да организираме в стройна картина, или да изпуснем в свободно безконтролно плаване. Който има уши – да чуе.

Разрушаването на всяка държава започва именно с разрушаването на нейната музика.

Народ, който няма чиста и светла музика е обречен на израждане.

Конфуций

Неизвестен автор

Лао Дзъ казваше: Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив. Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.
Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда. И така, ето стоте болести:
•Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
•Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
•Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
•Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
•От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
•Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
•Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
•Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
•Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
•Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
•Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
•Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
•Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
•Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – - това е болест.
•Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
•Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
•Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
•Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
•Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
•С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
•Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
•Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
•Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
•Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
•Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
•Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
•Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
•Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
•Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
•Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
•Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
•Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
•Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
•Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
•Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
•Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
•От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
•Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
•Да си ревнив - това е болест.
•Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
•Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
•Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
•Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
•Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
•Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
•Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
•Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
•Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
•Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
•Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
•Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
•С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
•Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
•Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
•Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
•Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
•Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
•Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
•Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
•Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
•Да спориш с глупака - това е болест.
•Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
•Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
•Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
•Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
•Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
•Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
•Грозни думи и зли слова - това е болест.
•Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
•Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
•Да си непостоянен - това е болест.
•Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
•Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
•Хитрост и ласкателство - това е болест.
•Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
•Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
•Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
•Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
•Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
•Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
•Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
•Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
•Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
•Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
•Да харесваш резкия отказ - това е болест.
•Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
•Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
•Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
•Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
•Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
•Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
•Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
•Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
•Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
•Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
•Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
•Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
•Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
•Да действаш с користни подбуди - това е болест.
•Да нямаш собствено мнение - това е болест. Лао Дзъ казваше:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Йогисткото носово дишане, практикувано в Индия, помага за забавяне на сърдечния пулс, намалява кръвното и облекчава стреса. Д-р Пол Брег при експедицията си в Индия среща мъже, прекарващи много часове в ритмично, дълго, бавно, дълбоко дишане, които били в удивително физическо състояние, защото дълбокото поемане на чист въздух поддържа кожата и мускулния тонус неостаряващи! Той среща мъж на 126 години, притежаващ превъзходно зрение и с нито един бял косъм на главата си. Разполагал с всичките си зъби и притежавал издръжливостта и енергията на атлет. Говорел гладко седем езика и на зададения му въпрос на английски на какво дължи голямата си физическа и умствена сила той отговорил: „Цял живот практикувам дълбоко дишане и най-редовно изпълнявам всичките си дихателни упражнения." Д-р Брег среща и една индийка изглеждаща на 50 години, но бил изненадан, като научава, че е на 86 години. Тя била красива, без признаци на остаряване и на въпроса за тайната на нейния успех дала същия отговор - дълбокото дишане.
Как на практика съвременният човек да използва дълбокото диафрагмено дишане, без да се налага да живеем като посочените индийци? Първо, започнете деня след съня легнали по гръб, при отворен прозорец, и започнете бавно, дълбоко диафрагмено вдишване само през носа, придружено с бавновдигащи се до главата ръце. За 10 секунди задръжте дъха си и започнете двойно по-дълго издишване от вдишването, но само през устата, чрез леко трепкащи устни! Упражнението да продължи до 15 мин., като се повтори вечерта преди лягане. Разполагащите с повече свободно време могат да го правят по-често.