В.Н.Суржин

Основата на всички древноизточни знания е енергийната концепция за многомерността на човека, т.е. човек освен физическото тяло притежава и енергийна обвивка, състояща се от шест финоматериални тела (полета), което се потвърждава от откритията на съвременните учени.
Руските учени под ръководството на В.П.Казначеев (1993), направиха откритието, че в белтъчно-нуклеидното пространство на живите клетки в организма ни, съществува полева организация на живот, която може да мигрира от организъм в организъм или да се придвижва вътре в организма. Шипов Г. (1993-96) допринесе за развитието на теоретичната физика с откриването на 7-те състояния на материята. Преди се знаеха 4 състояния – течно, твърдо, газообразно и плазма, а той допълни с геометризираните уравнения на Айнщайн-Шипов и останалите три – състоянието на вакуум, торсионното поле, Абсолютното нищо, от което се ражда всичко.
Посочената организация на човешката структура представлява високоорганизирана система, която има вътрешен порядък, йерархическа структура и организиращ закон. Енергийните връзки във вид на канали между физическото тяло и фините тела са били известни на индотибетската медицина. Те съществуват като 72 000 канала (така наречените рефлекторни точки) и 10 центъра, през които се осъществява обмена на информация, енергия и вещество, а също така и взаимодействие с окръжаващата среда. Вече няма нужда да се доказва наличието на Разумно Съзидаващо Начало, защото седмото ниво на съществуване на материята Шипов нарича още и Света на висшата реалност.
Така учените стигнаха до разбирането за съществуването на „Абсолюта” и настроиха научната база към него. Във ВСЕЛЕНАТА материята и фините енергии – това са само две форми на съществуването на енергията, при което енергията на материята е сравнително малка част от общата енергия. Непризнаването и неразбирането на законите за духовното начало на Вселената води до противоречие между физиката и метафизиката, между материалното и духовното. Отхвърляйки водещата роля на духовното начало в развитието на Вселената, човечеството неумолимо и бързо се движи към саморазрушаване и разрушаване обкръжаващия свят. Идеологическата криза обхвана цивилизацията изцяло.
Въпреки че проблема за оцеляването на човечеството е първостепенен, на глобално равнище той е решен. На човечеството е даден изход от безизходицата. Ще може ли човечеството и ще успее ли да се възползва. От 1970 г. на човечеството са дадени и станаха общоизвестни системните знания, обясняващи устройството на микро и макрокосмоса, живата и нежива материя, материалното и духовното в глобалните процеси на цивилизацията. Тази мета наука (наука извън пределите на знанията ни) се нарича САХАДЖА ЙОГА.
Докторът по философия и медицина Нирмала Шривастава (Шри Матаджи) убедително и достоверно ни убеди, че живият и нежив свят е създаден, поддържа се и се управлява от Всепроникващата енергия на Вселената надарена с Висше Съзнание. Тя съществува и въздейства на живите същества само в Реалността. Тази енергия изпълнява цялата жива работа на планетата. Човек може само от мъртвата енергия да направи красиви неща.
Шри Матаджи показа, че грубите материални интереси, жестокостта, егоцентризма на човека, превеса на материалния принцип на съществуване над духовния, го капсулова в затворена енергийна система, лишена от енергийната подкрепа на Всепроникващата Енергия във Вселената. Затворен в аурата си като в яйце, Човекът има ограничена енергийна система, способна да отдели на жизнените процеси толкова енергия, колкото е погълнал с храната. И това на фона на безкрайната Енергия, в която съществува. Ограниченото човешко Съзнание доведе до ограничени възможности за използване енергията и знанията на обкръжаващата Вселена.
Животът на Човека стана кратък с ограниченото количество потенциалната енергия заложена още при раждането. Отделяйки се от непрекъсващия източник на енергия и от Информационното поле, където съществува информация за минало, настояще и бъдеще, Човекът опорочи и ограничи възможностите си, а мозъкът му, лишен от сливането с Космическото Съзнание, използва способностите си в нищожно малък обем.
Разглеждайки въпроса за оцеляването на Човека, трябва да се определи смисълът на живота на Човечеството като цяло и индивидуално. Може да се предположи, че след като Вселената и Висшето Съзнание като монолитна система поддържат съществуването си и еволюират, то Човекът в тази система, притежавайки логическо мислене, знание и Съзнание, а също и емоции, е призван да увеличава потенциала на Системата – да генерира енергия, Любов, Радост и Блаженство, да внася хармония във Вселената. Висшето Съзнание получава наслаждение и блаженство с тези висши енергии само от Човека и това може да се нарече „Наслаждение на Радостния Дух”. Достигането на тази безпричинна радост е възможно при редица условия, едно от които е удовлетвореността и омиротворение на човека, достигнал в Духа си четирите основни качества – смирение, търпение, състрадание и любов. Това са качествата на светия човек. Да посадиш дърво, да построиш дом и отгледаш дете, както преди ни казваха, не е задължителната персонална задача на Духа, защото това могат да направят и другите дори по-добре от вас. Причината за смъртта на Човека на Земята е само една – отсъствие на перспективи за духовен растеж. Известни са враговете на Духа – похот, алчност, завист, тщеславие, жестокост, егоизъм и други. Човекът е длъжен да убие тези врагове в себе си, които му пречат да се съедини с океана на Съзнанието на Вселената.
За да осъзнае Човека единството си със Вселената, с Колективния Разум на Вселената, ролята си в еволюцията, искам на основата на знанията и практиките в Сахаджа Йога, да формулирам някои принципни положения за съществуването на Единната Вселена, Единното Колективно съзнание на Вселената, съзнанието на човека, принципите на вярата му, активната му позиция в еволюцията на Колективния Разум на Вселената, самата възможност за съществуване Човечеството на Планетата. Това е само една малка част от осъзнаването на глобалната наука, дадена на Човечеството за спасението му.
Нирмала Шривастава ни даде велика система от знания, показа ни възможността да се възползваме от всички енергии на Вселената за Човека. Това е пътя за осъществяването мечтата на Човечеството.

ОСНОВНИ КОНЦЕПТУАЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

1. Колективното Съзнание на Вселената е тъждествено на понятието Бог – това е непроявеното колективно съзнание и опита на всички живели и живеещи сега хора. Това е мъжкото начало на Вселената, това е закона (пътя, матрицата) на еволюцията на Вселената. Съзнанието съществува във вид на торсионни полета, намира се в нас, извън нас, винаги и навсякъде едновременно.
2. Съзнанието на Човека може да се охарактеризира като степен на осъзнаване на информацията в полето на Колективното съзнание или степента на връзка (включване) към Колективното Съзнание. Когато съзнанието на Човека се настройва на безкрайното, то става безкрайно.
3. Колективното Съзнание на Вселената – това е мислещото енергоинформационно поле на Вселената. Съзнанието е първично, материята е вторична, тъй като материята е сгъстена енергия, образувана вследствие действието на Енергията съгласно плана на Съзнанието.
4. Колективното Съзнание на Вселената запълва цялото безкрайно пространство на Вселената и във всяка негова точка се проявява холограмата на цялата Вселена от началото до края й.
5. Колективното Съзнание на Вселената съдържа информация за миналото, настоящото и бъдещето, намиращи се съответно в полетата на Подсъзнанието, Съзнанието и Свръхсъзнанието.
6. Съзнанието съществува като Висша Реалност, като Настояще и работи само в настоящо време.
7. Настоящото и Съзнанието или Реалността са само миг между миналото и бъдещето (именно то се нарича живот).
8. От всички живи същества Съзнание притежава само Човек. Само Човека е способен да осъзнава идентичността си в тялото и във времето и притежава знание и опит.
9. Само Човека може да насочва вниманието си от текущия момент в миналото или бъдещето и да го задържа там (т.е. способността да мисли).
10. Само Човекът, притежавайки феноменалната възможност на вниманието и паметта може да фиксира времето във Вселената, от което може да се направи извод – Времето съществува във Вселената само за Човека и той преживява в него.
11. В Човека съществуват четири енергийни канала. Лявата симпатикова нервна система храни енергийни канал, наречен Лунен канал и за него е необходима гореща енергия, която дава на Човека емоционалната му основа. Цялото минало на Човека се записва в подсъзнанието на левия канал. Подсъзнанието е миналото – днешното минало, утрешното минало, миналото на този живот, миналото на последните животи и накрая миналото, идващо от началото на Създаването – Колективното Подсъзнание. Знание, опит, традиции.
Десният канал, наречен Слънчев, отделя енергия и е необходимо охлаждането му. Той дава енергия за физическата, менталната и интелектуалната част на човешкото същество и служи за планиране и осъществяване на бъдещето – Колективното Свръхсъзнание. Движението в бъдещето се определя с „Аз искам” (каналът на ЕГОто), докато каналът на СУПЕРЕГОто – левият канал се определя с „Аз знам как”. Централната парасимпатикува нервна система се храни чрез третия централен канал, минаващ през сърцевината на гръбнака. По този начин, всичко, което сме постигнали в еволюционния процес се записва и намира изражение в нас чрез централната нервна система.
През третия енергийни канал преминава вътрешната ни енергия, наричаща се Кундалини и започва от кръстната кост. Кундалини е персоналната ни вътрешна енергия, явяваща се отражение на съответната енергия на Вселената. В идеалния случай трябва да съдържа 21108 вида енергия. При раждането на човека Кундалини във вид на определено количество потенциална енергия влиза в човека и се съхранява в кръста. При изтощаването на тази енергия човекът прекратява съществуването си.
При обикновения човек енергията Кундалини преминава и се изразходва през левия и десен канал.
От 1970 г. На Човечеството е дадена възможност да издигне Кундалини по централния канал, запълвайки с енергия Учителя на живота. Кундалини се издига по гръбначния стълб, преминавайки седемте енергийни центъра на човека и излиза през фонтанелата на главата, разкъсвайки аурата на човека и съединявайки съзнанието му с Всепроникващата Енергия на Вселената, с Колективното Съзнание на Вселената. Така човек се съединява със знанието на Вселената, знанието за вътрешната същност и всичко това, което е неизвестно. За получаването на информация му е достатъчно да насочи вниманието си към предмета. Така човек достига до Безмислено Осъзнаване.
12. Бог съществува в човека като Безсъзнателно, а след самореализацията като Осъзнаване. Източник на Осъзнаването са четирите качества на първия енергийни център на човека (чакрите Муладхара) – чистота, невинност, мъдрост и признаването на Бога.
13. Ако човек мисли за миналото, вниманието му е в Левия канал на Подсъзнанието, ако е за бъдещето – в десния канал на Свръхсъзнанието, при което се изтощава енергията на левия или десен канал. Тези два канала генерират Времето, в което живее и старее човека.
14. Ако човек се намира в състояние на безмислие, времето за него престава да съществува. Това е състояние на сън и медитация. Медитацията е състояние на безмислие при пълно съзнание. В съня и в медитацията през човека преминава всепроникващата Енергия на Бога и възстановява организма му, съгласно генната матрица.
15. За реализиращия се човек (при когото е събудена Кундалини) в състояние на медитация вниманието му се установява в настоящото, в Реалността, където в момента работят всички съществуващи Енергии на Вселената и изпълняват цялата жива работа.
16. Човекът, задържащ вниманието си в реалността, може да направлява чрез вниманието си на нужното място толкова вида енергия, колкото са се пробудили в неговото Кундалини. Чрез вниманието на човека Божествените Енергии работят както в човека, така и в обкръжаващия го свят, на каквото и да е разстояние.
17. Всепроникващите Енергии на Бога и Колективното Съзнание (торсионните полета на Вселената) изпълняват цялата жива работа във Вселената и обезпечават прогресивната и възстановителна работа на живите организми.
18. Кундалини е вътрешната енергия на еволюцията ни и тя възстановява генната формула на човека и изцяло отстранява всички болести от тялото, независимо дали са генетически, унаследени или придобити. Чрез нея човека може да се трансформира напълно.
19. Енергията на бъдещето, Свръхсъзнанието, съдържа цялата информация за всичко, за развитието на Вселената. Това е матрица за развитието на Вселената, на нейната еволюция. Тази опорна информация във Вселената се явява реликтово излъчване и чистата вода от природните източници (хладната „жива” вода).
20. При реализирания човек енергията Кундалини го съединява с безкрайния източник на жизнена енергия, Всепроникващата сила на Божествената Любов, която се нарича също и прохладния ветрец на Светия Дух или Парам Чайтаней.
21. Реализирания човек, чието внимание се намира в настоящото, в Реалността, се включва в общото енергийно поле на Вселената, влива се в Колективното Съзнание на Вселената и получава безкрайна енергия и информация.
22. Физическото тяло на човека е материално тяло в настоящото, сгъстена енергия дошла от бъдещето и ставаща минало. Тялото на Човека е резултат от записаните в него правилни и неправилни (по отношение на Духа) мисли, постъпки, условности, преживявания, качества на характера. Всички болести се определят като еднозначно качество на характера – духовни качества, вътрешни закони на поведението на човека (дхарма). Тялото на човека трябва да се почисти от енергията и информацията за миналото.
23. Десетте Божи заповеди са задължителни за Човека и са неотменния закон на живота, както закона за всемирното притегляне, защото нито един разумен човек няма да застане под падащата тухла. Действието на десетте заповеди е отложено във времето.
24. Степента на изпълнение на десетте Божи заповеди определя равнището на духовни качества на човека и степента на включването му в Колективното съзнание на Вселената и определя личното му съзнание.
25. Във Вселената Човекът се явява управляващо звено – формира вътрешните си заболявания, външните обстоятелства на живота във вътрешната среда на мислите си и с материалната си дейност формира времето, природата, стихийните бедствия, катастрофите, сушите и наводненията, нарушава екологията и средата на обитаване.
Неизпълнението на моралните норми, увеличаването на злото на Планетата постави Човечеството на границата на съществуването.
26. За да оцелее Човечеството, на Земята не трябва да остане зло. Човекът трябва да стане духовно, високо морално същество!
Истината е в това, че ние не сме това тяло, не сме тези мисли, не сме тези емоции, не сме този ум, не сме това съзнание, ние сме чист Дух. Тялото е временно, а Духът – вечен!
27. Задачата в живота на човека на Земята е да възпита в себе си най-добрите духовни качества, качествата на свят човек – смирение и търпение по десния канал и състрадание и любов по левия. Човекът, постигнал качествата на Светия Дух на Земята, няма да се ражда повече. Той е изпълнил задачата на животите си. Разкъсва се веригата на превъплъщенията на Духа му на Земята и Духа му става част от енергията на Бога.
28. Причината за смъртта на човека на Земята е отсъствието на перспективи за духовен ръст (Често умират добри хора, при които външните обстоятелства в живота не им позволяват да подобрят духовните си качества).
29. Две са причините за смърт при човека. Първата са вътрешните заболявания, формирани вследствие нарушението на духовните качества (кармата на миналия живот, на родителите, собствената карма). Втората е случайната или насилствена смърт и е действие на Бога.
30. Законът е еднозначен : Ако Човечеството или Човек не признава Бога, престава да съществува на Земята.
31. Когато човек се самореализира, неговата вътрешна енергия Кундалини и всепроникващата енергия на Бога напълно отстраняват заболяванията му. Човекът, осъзнал Бога, се намира под негова защита и никога няма да умре от насилствена смърт. По този начин от него се сваля кармата и се реализира „второто му раждане”. Човек може да живее толкова, колкото счита за необходимо за изпълнение на задачата си на Земята. Здравият човек престава да се идентифицира в тялото си и тогава напълно се реализира Духа му, излъчващ Любов, Радост и Блаженство. Тогава получава възможността да се възползва от цялата енергия на Вселената, всичките й блага и на Земята ще настъпи „Златния век на Човечеството”.
Така и трябва да бъде. Пътят за спасението на Човечеството и човека е само един – действително съединяване с Всепроникващата енергия на Божествената любов, с Колективното Съзнание на Вселената чрез осъзнаване на Висшата Реалност, Висшия Разум, на Бога. Този път определя науката и практиката на духовните знания в системата Сахаджа Йога.
Нирмала Шривастава (Шри Матаджи) – доктор по философия и медицина, тази която даде на Човечеството тези безценни знания, обединяващи физиката и метафизиката, науката и религията, каза по този повод следното: „На просветения ви ум сега е недостатъчна вярата, необходими са и знанията, които могат да бъдат проверени и когато установите, че това е истина, тогава вярата ви ще стане непоколебима”.
Човекът е съвършена система, която може да мине без храна, да се придвижва в пространството, да получава информация и енергия от обкръжаващото пространство. Трябва да се изпълни само едно условия – Човекът трябва да стане духовно същество. А това е толкова просто.
Дойде времето да се осъзнае, особено от учените, че е важна борбата с причината, а не с последствията. Дойде време за други учебници в училищата и университетите, дойде време да се познае и разпространи новата идеология и знанията на Метанауката по цялата Земя. Учените са длъжни да отворят умовете си за новите знания и да престанат да губят скъпоценно време за разработка на „нови патерици”, устройства, прибори и приборчета, позволяващи да се увеличи живота на човешкия индивид с няколко години. Това е нищожна и непродуктивна задача.
Осъзнайте Абсолютната Реалност, Вечното и Безкрайното, присъединете се към тях и ще получите всичко, което искате, колкото искате и най-важното, това, което търси всеки – умиротворение, удовлетворение, блаженство и покой на разума си. Съзнанието и Блаженството – това е Бог!

Превод: Анита.

http://bcgroup.narod.ru/Konferenc/Surgin.htm

www.yosif.net

8 юни 2011 година

ГАЙЯ: Желая ви приятен ден и ви поздравявам. Новините ми за вас се отнасят до това, което е до вас, около вас и е част от вас, но въпреки това те са за нещо, което засега не можете да видите. Дали това означава, че всичко това все още не се е проявило тук? Не, всички те са вече тук, но не можете да ги видите. Новините ми са за тези неща, които вече са и отдавна са били част от вас и живота ви, но не сте ги виждали. Някои от вас са ги възприемали и опознавали, говорили са ви за тях, така че това не е голяма изненада. И все пак – къде са те, защо самите вие не можете да ги видите?
И така, темата ни днес е за това, което виждате, и което не можете да видите. Това, което сте способни да постигнете и възприемете и това, което си остава непостижимо. Може и да сте чували нещо за невидимото царство и че е вероятно то да е по-реално, отколкото физическото. Потвърждавам това и все пак ми е малко тъжно да го чуя. И от ваша гледна точка е тъжно, когато ви се казва, че най-прекрасните и реални неща не се виждат от физическите ви очи. Така вие ще надниквате в различните планове на съзнанието, за да изучавате тази интересна тема.
Представете си красотата на зачатието. Не можете да видите, как се случва, освен ако не ползвате специална техника. И въпреки това мнозина осъзнават този момент – моментът на зачатието. Физически вие можете да разберете тази идея. Съществува и моментът на зараждане на идеята. Това също се случва невидимо, тъй като принадлежи на царството на разума, царството на мислите, където мислите се съединяват. Вие не можете да видите мислите – те са нефизически или пък напротив?
Започвате да разбирате накъде отива разговора. Какво е видимо и какво не? Какво можете да видите? Можете ли да си представите, че е възможно да видите раждането на мисълта, на идеята. Е, тези, които ви помагат, често го правят. Повечето наставници и пазители, работещи с вас, осъзнават отлично, кога сте близо до зараждането и възприемането на някаква идея. Как е възможно да знаят, че сте на прага на нещо и сте готови да го прекрачите, влизайки в нов план с нова посока на съзнанието? Те могат да го видят с очите, но това не са физически очи.
Всъщност трябва да започнем обсъждането с признанието, че физическите очи имат повече ограничения, отколкото сега можете да осъзнаете. Да имаш зрение и способността да виждаш и много важно. Но виждането и зрението са различни неща. Зрението, далекогледството, късогледството са в голяма степен от физическото царство, те са близко до физическата реалност. Свързано е с физическите чувства, които са ви присъщи и ще бъдат ваши и утре, и вдругиден. А тези неща ви свързват с въображението на мозъка, те също са вродени и здраво свързани с мислителните процеси в мозъка. На свой ред мозъкът е поразителен механизъм. Способен е да обработва много мисли, идеи и въз основа на това да изпраща тази информация по различни начини, за да могат всичките ви органи на чувствата да усещат и възприемат всичко, което мозъкът чувства. Така и става. Що се отнася до зрението, вие можете да видите всичко, което вижда мозъкът. Първоначално вижда мозъкът, а след това вече очите ви. След това въз основа на видяното оживяват и останалите чувства. Това разбира се не означава, че ако физически очите не виждат, то другите чувства не действат. Просто тук и сега ние се концентрираме върху физическото зрение. После ще поговорим и за останалите чувства и там също ще разберем много интересни неща.
Физическите очи чувстват и възприемат, или както казвате виждат, когато мозъкът им заповядва да го направят сами. Ако мозъкът не може да постигне идеята или нещата, или мястото, или мисълта, то вие няма да можете да ги видите – нито с очите на разума, нито с физическите очи. По този начин, за да успеете да видите нещо, първоначално трябва то да е признато и осъзнато от мозъка (местният ви мозък и мислите, т.е. всичко отнасящо се до дадената реалност и физическият ви живот). Ние наричаме това локална, местна реалност.
Постигането на идеи, свързани с времето, мястото, разбирането, става с указанията и ръководството на локалния мозък към мислите и очите. Така виждате образа или дори мисълта пред себе си. Какво би станало, ако мозъкът ви не може да постигне дадена мисъл или идея? Примерно пред вас е яркочервено кълбо. Ако мозъкът ви не може да постигне идеята за яркочервеното кълбо, то очите ви няма да го видят дори и да е там – точно пред вас. Дори може да сте в контакт с него и мозъкът ви да си каже: ”Има нещо ново тук”. Едва тогава то би станало част от тази среда, но мисълта и мозъкът, свързани с обекта, с вещта, с мисълта, за да се реализира и стане реален в локалната ви среда, трябва да е станал част от процеса, необходимост, разбиране или директивите.
И така, идеите от живота и реалността ви, чрез които насочвате себе си, са част от това, с което се храни разбирането ви и ви го предлага. Това се прави от мозъка, по-точно мозъчните вълни, с чиято помощ всичко пътешества към вас и около вас. Локалният мозък стимулира всичко това, в което вярва, и за което са му разказвали или е натрупал в дадената локална област. Това е локализирано. Всичко реално принадлежи на локалната ви реална среда. Всичко, което сте видели, пипнали, за което са ви разказвали, което искате да притежавате или да бъдете, да направите – всичко е в тази категория на нормалното. Примерно са ви казали, че не можете да възприемате зрително определен инфрачервен спектър, тогава очите ви няма да различат попадащото в полето им при тези условия. И следователно, вие наистина няма да виждате. Казали са ви, че при определени ултравиолетови честоти няма да виждате или възприемате нещо с естественото си природно зрение и при нормални условия това е недостъпно за вас. Мозъкът ви е с такива убеждения и идеи, а очите ви ще му се подчинят. И въпреки, че очите са лещи, способни да виждат всичко, до което се докосне светлината, ако мозъкът е несъгласен с това, то няма да виждате. За простичък пример използвахме яркочервено кълбо, поставено в среда, през която не бихте видели при определени условия. Това е нормален и познат обект, но е възможно при определени условия да не можете да го видите. Това, разбира се, е прост пример. Ето един по-сложен. Нещо ново е постъпило в средата ви и става част от света ви – този на човечеството от Земята. Ако мозъкът не може да постигне това и да се съгласи с него, ако това е паранормално, свръхестествено събитие или метанормално събитие, то е напълно възможно и най-вероятно да не го виждате, независимо, колко реално е то. Дори да можете да го докоснете, дори да усещате дъхът му, вие не бихте го видели.
Защо е важна тази тема днес? Не за да ви смутим или принизим, да ви поставим в задънена улица или да ви набиваме, че не можете да правите нещо. Важна е, за да ви донесе осъзнатост, и когато чувате тези думи на честотата на Гайя, те стимулират определени коридори на мисълта във вас, които помнят. Те помнят това, че може да се вижда и по друг начин. Вашите очи са разумни очи, те са леща, която вижда физически неща. Но очите ви имат и друга леща, която дълго време не е използвана. Не сте ли се замисляли, защо толкова много хора имат лошо зрение? Защото има и други аспекти на очите ви, лещи, които могат да се коригират за тази реалност, за този свят и за всичко, което сте свикнали да възприемате, тъй като искате да виждате по-ясно обичайните неща. Но и очите, когато фокусът им е мек в средния план (нито на задния, нито на предния, а в средата) при настройване на лещите може да се вижда по-ясно, ако се ползват определени инструкции и ако си спомните другите места и времена, когато сте правили това. Затова очите възприемат и виждат това, за което определени участъци от тях ви казват, че няма нищо там. Някои по-чувствителни от вас ще възприемат нещо и ще ви кажат, че чувстват и усещат нещо. Те също не са свикнали да виждат това. Да възприемат и чувстват – да, но да виждат – не. Защо, след като сте способни да възприемате, не го виждате? Това, което се случва сега, става във физиологията ви. Тя се пренастройва там, където й е разрешено и където може да прави това. Мозъкът е най-активната и футуристична или световна част, където убежденията не са толкова вкоренени. Сега мозъкът може да направи прехода, да построи мостовете през пропастта, за да виждате новият свят, следващият свят от идеи и реалности. Ще забележите, че очите ви, физическите, се стрелкат след ярката светлина, защото не могат да се вглеждат в слънцето. А в тъмното им е нужно време за акомодация преди да успеят да виждат в нощта, но дори и тогава не го правят толкова добре, колкото животните. Много отдавна човечеството е имало способността да виждат в ярката светлина и в тъмнината. Тогава очите са се настройвали много бързо. Лещите са се наслагвали една върху друга, едните ориентирани вертикално, другите – хоризонтално. Представете си звездната карта оформяща се от само себе си и отново разбъркваща се. Така вие хората сте можели да възприемате по-голяма част от случващото се около вас. И това е единият от аспектите на обсъждането ни – физическите очи и това, което могат или не да възприемат. Целта на тази беседа е изучаването на това, което действително е за проучване – това, което е около нас и ни се иска да видим, което се променя в обкръжението ви, което пропускате и бихте могли да видите или привлечете към себе си. И тогава идва идеята. Това, което във физическия ви свят се възприема като плътни физически атоми, е толкова втвърдено, че е част от света ви. Толкова много се говори за отвъдния свят – а какво има там? Какво можете да видите, да докоснете, да разберете или откриете? Нещо много по-леко, което има по-малка плътност. Това означава нещо много повече от по-леко тегло. По-неплътните неща са с по-високи честоти и пространствата между атомите са по-големи. Това пространство не е празно, а разумно. Това, което е около вас и с вас сега е разумът, по-високото ниво на разумността. Това е мисъл, организирана на по-високо ниво. Можете ли да видите разума? В действителност можете – можете да го виждате и чувствате. Можете да видите разумът, формирането на разумните мисли. Ето примерът, който искам да ви дам – как мислите, защо въпреки, че не ги виждате, камерите са способни да фотографират сферите (става дума за Кирлиановата фотография – снимка на аурата)? Да, можете да видите и разберете, че разпределянето на светлината и бързата реакция на обектива на камерата ще ви дадат снимки, подобни на светлината. Вие сте обкръжени от сфери постоянно. Повечето от тези приличащи на сфери обекти са мисли. Искате да разберете, как изглеждат мислите? Повечето много творчески и разумни мисли са като сфери. понякога вие виждате натрупването им – това е все още неоформена мисъл. Това е устройство, светлина, която засега не се е разсеяла в индивидуални и уникални лъчи, тя още не е призвана. Дали всички мисли са като сфери? Не е задължително, но осъзнатите или почти осъзнати идеи изглеждат така, защото са придобили такава форма, те са се оформили така. Забележете, че примера ми за физическото беше ясночервено кълбо, т.е. същата форма. Дори това не бихте видели, ако мозъкът ви не каже „Това е разумна мисъл, достъпна за възприемане и принадлежаща към обкръжението ми и аз я приемам в своята среда” що се отнася до сферите, много фотографи са приели, появата на сферите при попадането на светлина в тях, което спомага да се запечати образа им. Има ги на фотографиите и затова е задължително да са около нас.
Вече чухте въвеждането в мисълта, която вече е част от вашия свят. Да, сега за доказателство ще ни послужи фотокамерата, която може да прави снимки на сфери. След като обектива на камерата може да запечати това, защо вашите очи са неспособни да го направят? Отговорът е, че те са способни, и че улавят тези образи. И вие ще виждате не само това, но и много повече. Този процес включва в себе си понижаване чувствителността на мозъка, което ще го направи по-чувствителен в други области, отговарящи за другите лещи на очите. Това не е по-сложно за разбиране от превключвателя – 1 – включено, 2 – изключено. В този случай двата превключвателя могат да бъдат включени заедно, но засега мозъкът не знае за това. Те го информират. Новото поколение в голямата си част вече притежава тази способност. Но прекаралите повече време на Земята нямат такава способност и тя трябва да се привнесе по един или няколко начина. Фотографията е един от тях. Мозъкът, или вие – това, което наричате себе си, свиква с това, че лещите възприемат при определени условия и игра на светлината. Какво не достига тук? Това, че можеше и да не знаете за същността на сферите. Те са мистична светлина, танцуваща светлина. Когато ги виждате на фотографиите се радвате, защото знаете, че това е нещо, което ви съответства, съотнася се към вас. Някаква част от вас, знае, че всичко е устроено така. И това също е нещото, което сами устройвате за себе си. Ако можехте да видите себе си, телата си и фините си тела такива, каквито вие ги представяте пред помагащите ви, то бихте видели, че понякога приличате на струпване на сфери. Понякога много тежки, много плътни, прилични на верига, примерно верига от седем халки. Седем чакри, верига от седем плътности, верига от седем свята или седем луни (сфери), свързани една с друга. Строежа на всяка определя формата – понякога има двойни луни или взаимнопресичащи се сфери, понякога приличат на сенки, сенки пред една сфера или зад друга, дори и на един ред. Понякога прилича на струпване на сфери, на грозд от сфери, събиращи се и разделящи се. Всеки има свой ритъм, идентичност. Няма две приличащи си. И все пак идеята за това, какви сте вие, и как сте устроени, как се съчетавате и разделяте – зависи от самия свят. Сега този свят се променя. В известен смисъл светът се завършва, преустройва, преправя себе си и тръгва с ново начало. Това означава, че много идеи за вас, света ви и за това, кое е реално, кое е видимо и невидимо, също се променят. Важността на тези думи зависи от това, как възприемате, и какво ще правите след това. Ако се отнесете към това обсъждане като към обикновен разговор, с подобно отношение „О, колко е интересно, Гайя, не съм се замислял за това преди. Благодаря ти, ще сложа това на рафта”, ще имаме един тип отношение, формирано с тази информация. Ако вместо това си кажете „Хм, значи има друг свят точно тук. Има друга реалност точно тук. А досега нищо от това не съм видял с очите си. Трябва да променя нещо или да преустроя осъзнатостта си, какво да е то?”. Ако въпросът ви е такъв, то ще ви се дадат инструкции за разширяване, излизане от пределите на локалния свят според свободната ви воля. Инструкции, как да разширите мисловния процес, хоризонтите си, за да останат физическите ви очи в пробудено състояние. И така ще разберете, че не трябва да се дават физически инструкции за виждане, тъй като очите ви не могат да видят незримото, докато мозъкът не е изпратил посланието си за възприемането му. Това ни е необходимо. Искаме по-дълбоко, разширено общуване с мозъка и мислите, с неговия свят. Искаме да реорганизираме структурата на тези мисли от считаното за нормално до разширената версия на това нормално, до нещо много повече от нормалното. Разширеният вид на това, в което можете да взимате участие, да пипате, да виждате, да чувствате, да получавате. Светът се променя. Предлагаме това на мислите ви. Предлагаме това на процесите, ставащи вътре във вас, на обкръжаващите ни полета, на спиралите над вас, за да намаляват плътността и тайнствеността – всичко това, което е невидимо за вас.
Вземете ли такова решение, първоначално мозъкът ще се съгласи, но след това ще каже „нищо не се промени, нищо не се отличи с уникалност”. Това също ще е относително вярно. Следващата инструкция ще е към мозъка – за това, че искате да виждате прозрачни по природа неща и те да стават видни за вас. Те не са излизали извън пределите на невидимата си структура, те са станали прозрачни и вие сте видели прозрачността. А прозрачността е нещо, през което можете да виждате. Невидимите неща си остават такива и са си извън пределите на способността ви да ги виждате и възприемате. Следващата стъпка е да получите такова виждане и възприемане на близки до новия свят неща, като ги направите прозрачни. При прозрачните неща ще можете да виждате границите, но бъдете внимателни, защото някои граници може да вземете за сенки. Важното е да не си помислите веднага „О, боже, това е тъмно нещо, което се приближава към мен”. Светлината трябва да свети от друг – нов и неочакван ъгъл, за да видите границите, които понякога приличат на сянка или оттенъци. Но това е само игра на светлината.
Засега не очаквайте веднага да видите същества. Все още не, но очаквайте да видите неща, обекти, символи, идеи и разбира се, сфери на дневната светлина. По-леките форми мисли. Възможно е да се почувствате лекомислен или трансформиран. Тогава практикувайте това просто упражнение за възприятие в моментите, когато ви е трудно да се развълнувате. Определено това не трябва да правите на ярка дневна светлина, когато шофирате. Докато седите, потанцувайте с очите – гледайте нагоре, после надолу, в кръг, без да се напрягате. Движете естествено очите от тавана до пода, после с периферното зрение – наляво и надясно и т.н. След това преместете възприемането зад вас – все едно очите са ви на тила. С тази настройка отново изпълнете същите упражнения. Така ще раздвижите малко границите на зрението си – чрез мислите. Очите не трябва да се уморяват – целта е не очите ви да станат по-силни, а да се задействат други лещи, които са във вас и с чиято помощ ще виждате извън периферното си зрение, през нещата и около тях. Другото упражнение е да сложите пред себе си достатъчно голям предмет или да седнете пред неподвижен такъв и да си представите, че очите ви пътешестват около този обект, и че можете да го разглеждате от всички гледни точки. Това може да е библиотеката или планината, камък ли стол, ако искате. Можете да опростите избраното или да го направите по-интересно. Важно е в началото да работите с неща, считани за физически и плътни – така ще забележите разликата. Примерно, ако седите пред океана, чиито движещи се вълни са от вода (течност), ще ви е трудно да забележите, какво се е променило или да се опитвате да гледате с други очи. Тук смисълът е да можете да виждате с помощта на мозъка и с другите части на очите ви. Да, става дума за физическите ви очи, но в същото време те имат и други лещи – коригиращи. В случая ние коригираме това, което единият свят представя в полза на следващия близък до вас свят.
Ако бяхме разгледали тази тема миналата година, за тези 12 месеца досега бихте видели по-малко. Ако и когато отново се върнем на тази тема следващата година или след няколко месеца, нещата отново ще се подредят. Имаме разнообразни идеи, с които можете да промените по интересен начин способностите си. И към този момент вие трябва да започнете да преустройвате реалността си, за да изследвате на части това, което смятате за нормално. Ние пренастройваме зрението ви и вие го възприемате така, както когато при размествате мебелите в стаята, за да ви е по-уютно. Възможно е това разместване да го правите, за да прониква в стаята повече светлина. Точно в това е целият смисъл.
Какво още има в невидимото царство, което бихте могли да възприемете или, с какво бихте могли да си взаимодействате. Какво още можем да направим, за да обогатим това упражнение? Всъщност това, което сега е достатъчно близко до вас е повече от нови идеи за това, кои сте вие. Това е вашият по-нов образ. Вероятно някога сте чували, че има някой като вас, ваш близнак, ваше огледално отражение. Това също е в качеството на светлината. И то може да е достатъчно близо до вас, за да се видите в собственото си обкръжение. Ако сега видите такова нещо, ще се шокирате. Ще е проблем за вас, ако с физическите си очи видите пред себе си някой, който е ваше огледално копие – ще се почувствате като в капан.
Но нека сега съберем всички мисли заедно. Къде сте вие в момента? Сигурни ли сте в това, че е мястото, където сте и сте в тялото, което притежавате сега. Нима не можете да преместите леко своята осъзнатост в другия край на стаята и да си кажете „Сега съм там”? ако правите това лесно чрез своята осъзнатост, то бихте могли с малка помощ и практика да съберете достатъчно светлина и точната честота на звука, при които да се оформи друга версия на самия вас. Преди да си помислите, че това е твърде странно, си помислете дали това не е концепцията за биолокация, за която сега ви говорим? Нима не е вярно, че бихте конструирали друга версия на себе си със осъзнатостта си така, както бихте могли да виждате в друга среда? И тук е плюса – бихте могли да настройвате себе си да сте и тук и там едновременно. И това е само началото на тази идея. Ето още едно преимущество – не казвам, че вече сте способни веднага да се настроите така, но на практика е възможно и вероятно с неголеми усилия от ваша страна. В голяма степен работата е свързана с мозъка – трябва с лекота да го убедите да направи нещо или да повярва в нещо, или да преодолее нещо. Ако се борите против тези идеи, то ще ви отнеме много повече време преди да успеете да се възползвате от второто си зрение. Точно това е думата, която ще ви е уютна – второ зрение. И точно такова е то. И така, второто зрение е способността да се вижда невидимото. И затова, когато стане достъпно за вашето възприемане, или ако го приемате в средата си за нормално – тогава то ще стане прозрачно. Подобно е на това, как възприемате истината от един или лъжата от друг – те са ви прозрачни, защото истината ви е ясна. Това е същото, но е повече от истина – това е концепция, идея, нещо, мисъл или човек. Законът е същият. Законът, който ги прави прозрачни, е общовалиден. И разликата е само в това, как се прилага той – с мисъл или мозък. Дали принадлежи на локалния свят и среда или на по-обширния. Светът става по-малък, вашият свят става по-малък. Той се свива и става по-плътен. И това означава, че дори вещите, невидими досега влизат в зоната на видимостта. Това се отнася до всичко. Помислете за астрономичните си открития. Определено телескопите ви могат да надникнат много по-надалече, могат да видят други галактики, слънчеви системи, планети и други вселени. Ако телескопите могат да правят това (да пренасят реалността на всичко това), тогава, какво ви остава – законите са едни и същи. Правилата действат на всичко. Можете да използвате тези закони, за да пренасяте във физическото нещата, които искате да видите, възприемате, приближите до себе си и искате да знаете за тях.
Сега инструкциите са предназначени за мозъка: „Покажи ми нещата, намиращи се близо до мен. Покажи ми нещата, които не съм забелязвал. Нещата, които са били достатъчно далече, за да са незабележими и забравени, сега ги привличам със своята осъзнатост в полето си на съзнание и ги приближавам до себе си, правя ги локални в локалната ми вселена и локалното ми обкръжение. Съединявам несвързаното, избирам невидимите неща да станат прозрачни, а прозрачните да влязат във видимия ми диапазон”. Бъдете внимателни и не привличайте неща или мисли твърде близо до себе си. Няма нужда те да се материализират физически за вас. Важното е да тренирате, да тренирате разума и мозъка си, да виждате невидимото и използвате прозрачното според очните ви лещи. Упражнението не е в това, да вземете невидимото и прозрачното и да го накарате да премине в третата плътност, защото точно вие трябва да преминете в по-леката форма, а не да привличате леките светове в своята плътност.
Забележете, имате много наставници и учители около себе си. И все пак, когато поискате те да се покажат и станат физически, усещате, как отлитат от вас. Те не желаят да бъдат привлечени в този свят. Те искат да ви помогнат като ви привлекат в следващата мисъл или към по-висшия свят. С това ви казват – използвайте това, което ви е дарено. Това е светлинна инструкция. Буквално е работа със светлината, с видимата светлина. Не пренатоварвайте очите. Помнете, мозъкът вижда и дава инструкции на очите, а очите си вършат своята работа – настройват се така, че да се вижда обекта. Очите се пренастройват, но тази инструкция е за вас, за вашето осъзнаване, за вашите мислени вълни и тяхното пренастройване. Това не е инструкция, коригираща лещите на очите.
Говорим за това, което е невидимо. Колко още други прекрасни, въображаеми, творчески неща и мисли танцуват около вас и много близко до вас? Но вие не ги виждате. Засега. Целта на събранието ни, целта на тези идеи е в това, да ви съдействаме в този процес, за да принесете невидимото във видимото, за да преместите осъзнатостта си и честотата си на следващото ниво, едно стъпало по-нагоре по стълбицата, една стъпчица встрани. При другите ни срещи ще забележите, че имате други, по-нови теми за изучаване. И всяка от тях ви разширява по малко. Всяка позволява на разума и мозъка да слуша, да участва, да се задействат. Сега ние задействаме следващият свят. Ние задействаме по-новите истини и ги правим достъпни за вас. Мога да кажа, че това са зареждащи обсъждания и ние ще продължим в този дух. Настройте се към гласа, на честотата на желанията си, докато новия и следващия свят идва по-близо до вас. Работите отлично.
До следващия момент. Желая ви приятен ден!
Превод: Анита

www.yosif.net

http://www.pepperlewis.ru/load/golos_gaji/golos_gaji_38_kak_uvidet_nezrimoe/9-1-0-107