- Размер на шрифта:
01. Основни принципи
Терминът Езотерика /от гръцки εσωτερισμός/ се отнася до всички духовни системи от понятия и приложения, чиято цел е вътрешната трансформация на хората, имаща за краен резултат тяхното духовно израстване /наречено в религията обожествяване/.
Тази доктрина е съхранена в различните религии, като вид мистически течения, обхващащи широк набор от вярвания и практики посветени на Божествената любов и просветленото съзнание. Примери за такива практики са Чан-будизма /езотеричен будизъм, известен още като Дзогчен/, Суфизма в исляма, Нейдан в даоизма, Йога в индуизма и Исихазъма в православието.
Езотериката се разделя на:
- религиозен езотеризъм (монашество, аскетизъм);
- езотерична философия (свързва духовното и душевното развитие на човека, както и вътрешната му психология на съзнателно и подсъзнателно ниво);
- мистичен езотеризъм (група от различни мистични течения, признаващи съществуването на скрита реалност между човека и Космоса, която не се подчинява на физичните закони);
Езотеризмът, като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално, според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба, всеки сам чертае пътя, водещ до ясно и определена цел – собственото духовно израстване.
Духовното израстване на личността, задължително трябва да е съпроводено с промяна в мисленето и начина на живот. В този труден процес идват на помощ учения, като Кабала, Теософия, Астрология, Ментална радиестезия, Таро, Хиромантия, Алхимия, Френология и т. н. Разбира се те не бива да стават самоцел, а просто да се изучават като ориентири по пътя ...
Най-известното философско-религиозно течение в езотеризма на древния свят е Херметизма, което понякога се нарича и Алхимия на Духа, за да се разграничи от по-следващите потоци, принадлежащи вече на Възраждането.
Езотеричните практики на шумерско-вавилонската култура служат за основа, на формирането на следващите движения в Западна астрология.
През Средновековието области като Астрология, Хиромантия, Алхимия и магия, са почти стандартни предмети в учебната програма на мистически-образования адепт по това време. Характерно за тази епоха е появата на едно ново езо-учение - Ордена на Розенкройцерите, което по-късно се разпада на различни течения, едно от които е масонството.
В езотеризма на XlX-ти и ХХ-ти век се открояват философските идеи на Елена Блаватска – основателката на Теософското общество и нейните последователки Ани Безант и Алис Бейли, Антропософията на Рудолф Щайнер, Бялото братство на Петър Дънов и Агни йога на Елена Рьорих. Тяхната поява води до зараждането на едно изключително важно за нашето съвремие езотерично течение от нов тип, каквото е Ню Ейдж.
И не на последно място остава името на Карлос Кастанеда, изследвал културното наследство на маите, и оказал силно влияние в езо-течението на 70-те години. Той създава новото философско учение - нагуализъм, базиращо се на последователното изменение в начина на живот на практикуващия*, в съответствие с „Пътя на Воина” и даващо възможност да се достигне до „мистичното познание и разбиране” на истинската същност на Вселената.
*В едно от своите антропологични изследвания Кастанеда попада на Дон Хуан – мексикански индианец член на група ясновидци, спазващи традициите на древно учение на маите за развиване на свръхчовешки способности и духовно развитие, известно под общото название нагуализъм.
Самият Дон Хуан е част от „новите ясновидци” - група от хора, стъпващи здраво върху знанията на „старите ясновидци” с познания, придобити чрез многобройни жертви, принесени по време на търсенията в света на непознатото. Новите ясновидци са пионери, проправящи път към нови светове и състояния на съзнание. Това е една от причините да се нарекат Войни. Те са индивиди, дръзнали да вървят по трудния път на познанието – поемащи изцяло отговорността за своя живот. Съвършени по дух хора, готови или подготвящи се за това, самостоятелно да управляват съдбата си или изцяло да й се противопоставят.