И Чинг (И Дзин) или Книгата на Промените, е повече от система за предсказания, тя е един от най-старите класически, древнокитайски текстове, описващи определен начин на живот и от първите опити на цивилизования човек да открие своето място в света, пътя и смисъла на живота си. В Азия И Чинг е един от най-популярните методи за гадаене и предсказване.

Гадателството И чинг в неговата най-чиста форма датира отпреди 5000 години, от времето на управника Фу Хси. Говори се, че този монарх първи е открил 8-те триграми, които са строителните блокчета на 64-те хексаграми (всяка съставена от две триграми), върху черупката на една костенурка. Фу Хси, за който се вярва, че е наследник на Пау Ку, бога занаятчия, който създава планините и Земята, въвел закони за преподаването, изобретил риболовните мрежи и строителството на първите постоянни жилища.

Смята се, че И чинг е записана за първи път през 1700 г. пр.н.е., когато тя все още имала много проста форма и се концентрирала само върху основните триграми и техните природни изображения. От този ранен етап идва и главният метод, използван в този раздел – правене на триграми и хексаграми, като се използват камъни или кристали, маркирани с ян и ин, за да се запази първичната връзка с земята.

Книгата може да се чете и да се разбере нейното учение, без да се познава системата за предсказване. Може също да се използва без да имате задълбочени познания на китайски език и история, защото тя се основава на универсалната човешка мъдрост и опит.

И чинг често се произнася като „ай чинг” или дори „ий чинг”. „Ай джинг” или „ий дженг” (На български език се среща и като И дзин) вероятно защото наименованията са по-близки до оригиналното звучене. Китайските учени се различават твърде много по начина, по който превеждат древните символи на съвременен език. Единият проблем е че писменият китайски е картинна форма за общуване и така преводът му на наш език може всъщност да замъгли истинските значения и да се пропуснат много от вариациите и нюансите на хексаграмите.

Самото предсказване в началото е било извършвано чрез хвърляне на стъбла от бял равнец, а по-късно с монети или камъчета, обезателно разграфени на прекъснати или непрекъснати линии, съответно съставящи шестдесет и четири различни комбинации наречени хексаграми. Те се свързват с разнообразие от отговори, за да отговарят дословно на потребностите на този, който ги хвърля. Мъдростта на книгата на промените предлага верни и уравновесени отговори при всякакви ситуации. В Китай и Япония това предсказване се използва преди бизнес сделки или преди вземане на важни лични решения.

В Hagakure или Скритите листа, един пасаж относно Книгата на промените, доста добре осветява начина, по който се разглежда тази древна мъдрост, на фона на Пътя на самурая. Преамбюла на Книгата на промените се състои в това, че нейната същност не е само средство за гадаене. Това се вижда от факта, че китайският знак "I" се чете като "промени." Основата на философията на това древно гадание е, че нищо не е статично и ние трябва да се адаптираме кьм промените в живота по начин, който ни дава възможност да използваме максимално в наша полза, това древно учение. В центъра на идеята е динамичното равновесие на противоположностите и развитието на събитията, като процес и приемане на неизбежността на промяната.

Китайците вярват, че всяко качество или състояние достига две противоположни крайности: от радост до мъка, от любов до омраза, от тъмнина до светлина, от мир до война и отново обратно. Ние не можем да променим някои събития, но можем да въздействаме на съдбата си чрез нашите реакции към такива събития, тоест можем да използваме и упражняваме правото си на свободен избор, и да прилагаме свободната си воля.

Книгата на промените неизбежно се свързва с мъдреца Конфуций (551 - 479 пр.н.е.), китайскимислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло върху живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на 10000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик.

Допуска се, че Конфуций не е написал повечето от съжденията, обясненията и коментарите на значението на отделните хексаграми, както и се предполага че някои от тях са добавени по-късно от неговите последователи.

Китайската философия и култура са се променили много малко за изминалите хилядолетия и Даоизмът /Таоизъм/ и преклонението пред предците са също толкова силни като конфуцианството, а и по-стари от него. Духът на И чинг включва не само конфуцианството с наблягането му на правилното морално поведение, но също и по-гъвкавата концепция на Дао (Пътят) и чи (живата сила, която тече през всичко).

Същността на И чинг отразява даоисткото вярване, че ние не сме отделени от Природата и Вселената, а сме част от тях, съществува хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Животът, природните сили, хората, дори храната са направени от ян, първичната слънчева концепция на светлината, силата, мъжествеността, логиката и действието. Тя се изобразява като права линия.

Ян е балансирано от ин, първичната лунна концепция: тъмнина, приемственост, женственост, интуиция, приемане и бездействие. Тя се изобразява като прекъсната линия. Според китайското виждане животът не е вечен триумф на доброто над злото, а люшкане между крайностите. Когато се достигне крайната степен на ян, се отива към ин и точно това е причината за постоянните колебания в природата и в човешките отношения.

За статията са използвани материали от:

И Чинг (Касандра Исан)

Уикипедия, свободната енциклопедия

PATH OF VIRTUE_THE: The Illustrated Tao Te Ching. (Lao Tzu)