• Размер на шрифта:

01. Руническа азбука

02. История и предназначение на руните

Руническа азбука

Към каталога с руни от полускъпоценни камъни:
www.hiromantia-ezoterika.com/bg/catalogue/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B8.html

Староисландската дума „рун”, готската – „рунен” и старогерманския корен „ру”, означаваща "шепот" или "тайна".

"Споделено тайнство" или по точно "тайно прошепнато тайнство" е значението й на англосаксонски и германски.

Понятието “Руническа азбука” е название, възприето от изследователите на знаците, които се появяват някъде около 1 в. пр. н.е. (поне на толкова е датиран първият германски рунически строй - футарк) и се използват от германските, скандинавските и англосаксонските народи, а малко по-късно и от тюркските и славянски народи. Дори и древните българи са имали свое руническо писмо (произхождащо от орхонско-енисейските руни). Някъде към VI-X в. то е използвано паралелно с кирилицата
Има мнения, че родоначалник на руническите знаци е етруската азбука, която датира от около 1-2 век пр.н.е.

Съществуват обаче и данни, че древните символи се отнасят дори и към късната каменна епоха или ранната бронзова епоха, защото намерените по това време изображения, много приличат на руническите. Това естествено води до предположения, че руните са вдъхновени именно от тези форми.

Рунически надписи на голяма възраст са открити в Северна Америка, което само по себе си подкрепя хипотезата, че викингите са посещавали Америка много преди Колумб.
Има находки на рунически гравюри и манускрипти в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия и Британия. Там руните били използвани главно за вдъхновение, предсказване, магични ритуали и правене на талисмани, и били дълбоко свързани с вярата в силата на магията и предопределеността на съдбата.

Самия Публий Корнелий Тацит в своята Germania, глава Х, описва една форма на гадаене, използвана от германските племена, в ромейската империя: "Гадаенето и хвърлянето на партиди се извършва в тесен кръг от хора. Методът е много прост: първо се реже клон от дърво, който се насича на малки дървени плочки, които се маркират с някакви отличителни знаци, и най-накрая се хвърлят върху парче бял плат. След това свещеник на Общността /ако се извършват публични консултации/, или бащата на семейството /ако се прави насаме/, се позовава на боговете и с повдигнати очи към небето, взима една по една три дървени плочки, и ги интерпретира според знаците предварително отбелязани върху тях."

Независимо от техния произход, руните са пренесли до нас древнитесеверни традиции, учейки ни как да гледаме на обкръжаващия свят, възприемайки взаимодействието между физическото и духовното, външното и вътрешното, проявеното и непроявеното.


Самото предсказване с руни може да ни даде ключа за достигане до най-съкровените ни желания, за да сътворим бъдещето, за което мечтаем.

История и предназначение на руните

Към каталога с руни от полускъпоценни камъни -www.hiromantia-ezoterika.com/bg/catalogue/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B8.html

"Аз дълбая и чертая властни руни.
Те карат боговете да отговарят
на моите въпроси."

Тези необичайни слова са из една от най-древните скандинавски саги - "Словата на Великия от Старата Еда". В нея се разказва за окултни символи, до които само посветени могат да се докосват. Всъщност руните са знаци, използвани най-вече от северните народи за писане, гадаене и магически ритуали.

Още от древни времена са били смятани за магически, ясновидски и предсказателни инструменти, идеограми на великите тайни възникнали между взаимоотношенията на силите на Майката Природа и Великите енергии на Вселената.

За произхода на руните скандинавската митология разказва, че руните са открити от върховния бог Один (при норвежците) или Вотан (при германците), докато висял завързан обратно на "дървото на света", дървото на космическия мир във Вселената - Иггдрасил, без храна и вода в продължение на 9 дни и 9 нощи, самозабоден със собственото си копие. По този начин богът принесъл себе си в жертва на дървото, което се явява в случая символ на цялото мироздание.

И така, Один висял надолу с главата, обърнат към корените на Иггдрасил, т.е. към собствените си корени - към Земята и Природата. С отправен взор към Земята, той открил основните сили на Природата в чудновати знаци, изрисувани върху гладки камъни, които били разпръснати около дървото. Протегнал се с усилие и страдание, причинени от болката на раната, от копието, с което се забол за дървото. Събрал руните в ръцете си и тяхната магическа сила веднага го освободила от мъченията.

По този начин, според легендата се появяват 24-те символа на руните. Изходните 9 пръчки са целия Космос, т.е. самото дърво. Получаването на руните и на тяхното знание освободили Один. Один дава руните като дар за хората.

Познавачите на предсказателното изкуство за руните - мъже и жени, са били личности, притежаващи възможността да упражняват контрол над хората. Този дар от символите им е позволявал, да правят магии, да променят времето, да проверяват любовта и уважението, както на най-близките си, така и на другите. Притежавали са способността да правят, както добро, така и зло, да изпращат сполука или несполука, щастие или нещастие на хората, които са се изправяли на пътя им.

Всеки един от 24-те рунически символа на азбуката има свое собствено име. Дори и празната руна се нарича руната на Один или на съдбата. Почти от началото на създаването им, хората започват да употребяват буквите на руните за магически цели, както и за да правят заклинания, да изцеляват болни, но най-вече за да предсказват бъдещето, нещо, което се практикува и до днес.

Колоритът на текстовете при руническите надписи е идеализиран, изпълнен с вдъхновение. Съдържанието им се състои от тайнствени изложения и мистериозни правила. Затова и се приема, че руната има двойствена поанта - от една страна е писмен знак, а от друга, този писмен знак има своето магическо /предсказателно/ значение.

При гадаене се получава знамение от боговете, показано чрез няколко рунически знака. Предсказващият мислено обмисля ситуацията, задава въпрос и взима определен брой камъни.

Руните /обезателно ръчно рисувани/ се съхраняват в специална торбичка или кутия. От значение е, коя страна се показва при хвърлянето им. Това променя същността на предсказанието. Всеки рунически символ има название и значение. Отговорът на запитването се получава от положението, реда на падането и смисъла, получен от съгласуването на всеки един символизъм на хвърлените руни. Понякога една и съща руна може да означава различни неща. Употребата на повече руни, предразполага към детайлно предсказване с по-голяма обективност.

1 сн. - Один завързан за „дървото на света” Иггдрасил, отправил взор към корените му, където открива основните сили на Природата, изразени в чудновати знаци - руните.

2 сн. - Один чете руни.

3 сн. - Келтски шаман в Стоунхендж хвърля руни.

Показване на резултати от (1 от 2). Общо (2), общо страници (1).