Хирологията е наука, основана преди всичко на научните наблюдения върху ръката, изследванията на характера, душевните и телесни дадености на човека /форма на костите и дланите, окосмяване, кожа, вени, нокти и т.н./, както и опита на хиролога. Тя е дума от гръцки произход: „хиро” - ръка, „логия” - думи, учение или както е прието днес, хирология - наука за ръката.

За основоположници на тази наука се приемат художникът Адолф Дебарол - последовател на Д`Арпентини и преди всичко Уилям Бенхам ( William G. Benham).
Техни последователи са Карл Густав Юнг, Юлиус Шпиер*, Ноел Жакин*, Шарлот Волф* и още много други. След края на втората световна война научни изследвания по хиромантия – хирология се правят от центъра Кенеди – Галтон в Лондон.
По късно с научното изучаване на ръката се заемат изследователи като като К. Волф (1943) и Д.У. Смит (1970), които работейки върху огромно количест¬во отпечатъци от длани, откриват връзка между характера, формата и ри¬сунъка на ръката.
Хирологията е твърде млада наука, поради което все още е в процес на развитие.

В следствие на безценния труд на Уилям Бенхам „ Закони на научната хиромантия”-1900г, в Мюнхен се състои конференция на теолозите, на която се взема решение занапред гръцката дума „мантия” /μαντεια/, която означава гадание, предсказване, да се замени с „логос – логия” /Λόγος- χειρολογία/, което значи учение или по-точно наука, за да се подчертае сериозността на тази дисциплина. Защото науката за ръката изучава закономерното проявление на линиите и знаците, както и тяхното изчезване в следствие на измененията в живота на човека, на неговото здраве и психическата му, и емоционална нагласа.

1 сн. - Уилям Бенхам; 2 сн. - Адолф Дебарол; 3 сн. - Карл Густав Юнг;