Хиромантия и хирогномия /хироскопия според гърците/ са думи от гръцки произход: "хиро" - ръка, "мантия" - гадание, предсказване, "гномия" - познание, както и хироскопия - изследване или измерване на ръката. Взети заедно, представляват сложен метод за гадаене и анализ, основаващ се на линиите, формата и особеностите на човешките длани, който датира най-малко от преди 4500 години. Най-ранните източници за тази наука са намерени в индийската литература от Ведическия период. Тя е неделима част от езотеричната мъдрост, наречена "Samudrikа Shastra" или преведено от индийски " знание за телесните органи". Това древно изкуство е пътувало от Индия до Китай, Тибет, Персия, Месопотамия чрез древните търговски маршрути и след това на запад до Египет, Елада и по-късно Римската империя.

Легендата разказва, че гръцкият философ Аристотел, описващ ръката, като "главен орган на тялото" е учил своите ученици да изучават ръката по нейната големина, вида на пръстите и цвят на кожата, и е поставил основите на един друг раздел на хиромантията, а именно хирогномията, който ще разгледаме малко по-късно.

Една от неговите книги, е посветена на любимия му ученик Александър Велики и се нарича "Възвишени и изследващи методи за определяне характера на враговете". Според философа, познанията му се базират на арабски трактат, издълбан върху жертвеник със златни букви, посветен на Хермес.

Друг последовател на тази наука, чието име е съхранила историята е Питагор. Древногръцкият философ и математик написва Френология и хиромантия през 530 г.пр.н.е.

Документирано е, че римският император Юлий Цезар толкова добре овладял това изкуство, че е съумявал да преценя и да съди за хората преценял и съдел хората, само по вида на техните длани.

В числото на хиромантите от историята на Древна Гърция и Древен Рим, се сочат също и имената на Август, Сула и Гален.

През ранното Средновековие, Светата Инквизиция все още не преследва така масово ересите и окултните учения, както към края на 13 век. Вероятно поради това в началото на 13 век се откроява фигурата на философа, учения и богослова – Албертус Магнус. Той заедно със своя ученик Св. Тома Аквински са сред най-видните философи за своето време и имат най-много заслуги за запознаването на тогавашния християнски свят с трудовете на Аристотел по философия и хиромантия. Албертус Магнус, въпреки че е ревностен последовател на християнската църква, се занимава с хиромантия и дори пише няколко съчинения по тази тема.

Неговият ученик Св. Тома Аквински, доминикански монах /по-късно канонизиран за светец/ е очарован от идеите и делото на Аристотел, и съответно в някои свои писания той отбелязва, че намира хиромантията за напълно естествено и физиологично изкуство. От онова време са намерени няколко неподписани съчинения по хиромантия, които се предполага, че са негово дело.

През Средновековието, хиромантията се популяризира твърде много, посредством циганите и уличните гледачки, въпреки че до 16 век тази наука е била забранена от църквата и наред с другите методи за предсказване е била жестоко преследвана от Инквизицията.

В средата на 18 век във Франция един от най известните хироманти е духовникът Йохан Лаватер. Той запознава съдебните власти с отпечатъците на пръсти и първи заявява пред тогавашните научни среди, че в света няма два идентични отпечатъка.

По късно за съжаление, интересът към хиромантията преминава и тя изчезва от науките до началото на 19 век, когато французина Д`Арпентини със своите изследвания и наблюдения над формите на дланите, дължината и вида на пръстите, официално утвърждава втория раздел на хиромантията, а именно хирогномията или така наречената хироскопия. Този раздел се занимава специално със четене и запознаване с характера по наклона на костите и формата на ръката. Той дава първите характеристики на седемте, основни типа ръце.

След Д`Арпентини, по систематизирането на всички знания по хиромантия и хирогномия, работи художникът Адолф Дебарол. Той съедининява науката за формата на дланта с изучаването на нейната повърхност, но това съединение се изразява повече в разработването на тези отдели заедно. Дебарол е първият, който открива, че линиите и знаците на дланта, имат свойството да променят своята форма, да се появяват и изчезват. Той прави синтез на хиромантията и други науки, като графология, физиогномика /физиогномия/ и кабализъм. Резултатът от този синтез по късно е наречен хирософия, който пък сам по себе си става раздел на съвременната хирология.

По същото това време, по хиромантия са се изнасяли лекции в Йенския университет /Германия/ от професор Гекспер и в Хале /също Германия/ от философа Ницше.

Не бива в никакъв случай да се пренебрегва и името на Уилям Джон Уорнър (Kaunt Louis Hamon – Hierro, Heiron). Ирландецът Уилям Джон Уорнър /1866 -1936/, известен в целия свят, като Хиро или Хирон е легендарният предсказател, астролог, медиум и хиромант на 19 и 20 век, надарен с потресаващата способност да предсказва бъдещето и най-вече смъртта на хората. Той разработва особена техника за снемане на отпечатъци, като използва специално почернена за това папирусна, а понякога и цигарена хартия.

Неговите предсказания ще останат завинаги в историята на хиромантията, не само защото са направени за едни от най-известните хора по онова време, но и заради своята невероятна точност. Той предскава коронацията и смъртта на краля на Англия по онова време – Едуард седми.

В края на 19 век, антрополога Паоло Мантегаца издава книгата: "Съкратен портрет на всички лица и ръце", където обстойно се занимава с детайлите на лицето и ръцете, както и с тяхната свързаност с характера, здравето и бъдещето на собственика им.

По това време в Европа хиромантията започва да се популяризира. Но за жалост в повечето случаи на този вид познание се предава полунаучна основа и често това умение е бивало средство за демонстрации в салоните на висшето общество от медиуми и гадатели.

И до днес в семействата от цигански произход тя се използва, като средство за препитание, и се предава от поколение на поколение.

В днешно време тази наука продължава да се развива. Съвременните психиатри и генетици използват анализа на ръцете при диагностициране на различни физически и умствени заболявания.

Медицинската хиромантия помага не само в диагностиката на заболяванията, но и способства процеса на познание, свързан с изучаването на характера и темперамента на дадена личност, на нейния организъм и подсъзнание. Има пряка връзка с любовта, либидото и цялата палитра от емоции, характеризиращи сложната индивидуалност на отделния човек, създава възможност да се изгради перфектен баланс между тялото, ума и душата.

Откъс от книгата: Хиромантия или хирогномия - два начина да погледнем в бъдещето www.hiromantia-ezoterika.com/bg/viewItem/2/hiromantija-ili-hirognomija-dva-nachina-da-poglednem-v-bydeshteto.html.

1 сн. - Уилям Джон Уорнър - Hierro; 2сн. - капитан Станислас Д`Арпентини; 3сн. -св. Албертус Магнус;

Хиромантията е наука, която изследва връзката между линиите и знаците върху човешката длан и личността в нейното физическо, психическо и емоционално състояние, както и със съдбата й като цяло. Тя води своето начало още от дълбока древност. Съществувала е и при халдеите*, забулена в мистицизъм и е имала тясна връзка с астрологията.

Древните хироманти са приписвали образуването на формите на ръцете, хълмовете, линиите и знаците на влиянието на планетите върху човека, вземайки под внимание рожденната му дата. Тези древни гадатели, придават на хиромантията формата, която по късно се превръща в една изцяло завършена духовна и научно обоснована система, която пък от своя страна е неразривно свързана с астрологията. С тази разлика, че астрологията не се занимава с духовния, физическия и емоционалния свят на човека, и неговото право на „свободен избор” в живота, както е при хиромантията, а само с влиянието на планетите чрез своите планетарни сили, върху човешките съдби и взаимоотношения.

Основно правило в хиромантията е, че лявата ръка, така наречената неактивна ръка, отразява генетичното наследство, физическите и духовни възможности, способностите и слабостите дадени по рождение, личния интелектуален и емоционален потенциал.

Дясната ръка е активната, доминиращата и пишещата. Ако лицето пише с лявата ръка, ще се приеме, че тя е активната. Дясната ръка, ни открива придобитото, това което сме постигнали, начина по който сме се реализирали в живота, настоящето и бъдещето. Желателно е тълкуването да започне с лявата ръка /неактивната/ и да завърши с дясната /активната/.

Разбира се, ръцете могат да се разглеждат и едновременно, като се съпоставят заложбите по рождение с реализацията в живота.

Основно правило в тази наука е, че бъдещето разкрито чрез ръцете ни, не е фиксирано или предопределено, линиите се променят, а знаците добри или лоши се появяват или изчезват. Всичко е в съответствие със свободния ни избор!

Сн.1 В Cueva de las Manos - Пещерата на ръцете –Патагония, се намират едни от най-старите отпечатъци на ръце на планетата, датиращи някъде отпреди 9000 до 13000години

Сн.2 - Аристотел /384 - 322/. Легендата разказва, че гръцкият философ Аристотел, описващ ръката, като "главен орган на тялото" е учил своите ученици да изучават ръката по нейната големина, вида на пръстите и цвят на кожата, и е поставил основите на един друг раздел на хиромантията, а именно хирогномията, който ще разгледаме малко по-късно. Една от неговите книги, в която обръща внимание на смисала на линиите на дланта, е посветена на любимия му ученик Александър Велики и се нарича "Възвишени и изследващи методи за определяне характера на враговете". Според философа, познанията му се базират на арабски трактат, издълбан върху жертвеник със златни букви, посветен на Хермес.

Сн.3 Друг последовател на тази наука, чието име е съхранила историята е Питагор. Древногръцкият философ и математик написва Френология и хиромантия през 530 г.пр.н.е.