Задължително ли вселената трябва да има причина (създател)? Разсъжденията по този и други подобни въпроси донесоха на католическия свещеник д-р Михал Хелър годишната награда на фондацията "Джон Темпълтън". Тя е на стойност 1.6 милиона долара и е най-големият приз в света на науката. Хелър е професор по математика и астрофизика от Полша.

Наградата Темпълтън

След дългогодишна много успешна инвеститорска кариера сър Джон Темпълтън, считан за един от най-добрите финансисти на 20 век, решава да се оттегли от бизнеса и да се посвети изцяло на филантропия. Като бизнесмен той често избирал да влага средствата си в обезценяващи се пазари тоест обратно на инвеститорските очаквания. Подобна философия изповядва и фондацията му.

Каква е вселената - крайна или безкрайна? Каква е дълбоката логика на квантовата механика (логиката отвъд парадокса)? Що е времето? А свободата? Какво представлява творчеството? Според сър Темпълтън търсенето на отговори на подобни въпроси обикновено не е подкрепяно от филантропите и още по-малко от правителствените програми за научно финансиране. Затова и той избира да дава пари на учени, мислители и философи, които изследват фундаменталните въпроси на човешкото битие.

Наградата Темпълтън се присъжда от 1973 г. на хора, допринесли за "развитието на изследвания или открития, посветени на духовните реалности". Лауреати са й разнообразни личности като Александър Солженицин, Майка Тереза или теоретичния физик Пол Дейвис. Паричното изражение на наградата се променя всяка година, така че да бъде по-голямо от сумата на предходната Нобеловата награда . По този начин сър Джон Темпълтън изразява своето разбиране, че наука, съдържаща в себе си идеята за духовност, е по-важна от науката на материализма.

Личността Михал Хелър

Животът на родения през 1936 г. лауреат започва твърде интересно. През 1939 г. група полски работници извършват саботаж в химическата фабрика, където работят, за да не попадне производството в ръцете на нацистите. Един от тях, бащата на Хелър, след това бяга със семейството си в град Лвов, тогава част от СССР. За "награда" Сталин изпраща младия работник и семейството му в концлагер в Сибир за 4 години.

След края на войната семейството се завръща в Полша, където Хелър-син е ръкоположен за свещеник. Така той задоволява първата си страст - религията. Втората е науката и по-точно математиката, към която той се завръща само след година църковна служба. По онова време в комунистическа Полша се е гледало с много лошо око на свещеници, които искат да бъдат учени. С много трудности и спънки младият изследовател успява да вземе своята докторска степен и тя не е по физика, а по философия, въпреки че темата е космологична, а текстът - изпълнен с уравнения.

Въпреки репресиите в комунистическа Полша, църквата успяла да защити Хелър и това му позволило да работи. Сред хората, които го насърчават бил и архиепископът на Краков Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, който канил Хелър и други учени, философи и теолози в резиденцията си, за да обсъждат различни теми.

Хелър и Юзеф Жичински, по-късно архиепископ на Люблин, започнали да наричат тази група ?Център за интердисциплинарни изследвания? и направили част от теологическия факултет в Краков.

Хелър е автор на над 30 книги и почти 400 публикации по теми като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история.

Като католически свещеник той предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на вселената в по-широк космологичен контекст и поставя началото на онова, което може да бъде наречено "теология на науката".

Той е доктор по философия и магистър по теология. Ръкоположен е като свещеник през 1959 г.

През 1977 г., след повече от 10-годишно забавяне, получава право да пътува извън Полша, чете лекции в Института по астрофизика и геофизика в Католическия университет в Льовен, Белгия, прави изследвания в Института по астрофизика в Оксфордския университет и в катедрата по физика и астрономия на Университета в Лестър, Великобритания.

От 1986 г. прави изследвания в обсерваторията на Ватикана в Кастел Гандолфо, Италия.

Идеи и дела на Михал Хелър

Освен точна наука, полякът е публикувал и поредица философски и теологически съчинения. В тях се откриват идеите, заради които е получил наградата "Темпълтън". Едно от големите интелектуални постижения на проф. Хелър засяга големия спор за сътворението между религията и науката. Според църквата светът е създаден нарочно и следователно има създател. Според учените еволюционисти животът е възникнал случайно и следователно няма Бог. Според д-р Хелър няма причина случайността да не е сред инструментите на Бога (ако има такъв) и затова случайностите не доказват по никакъв начин несъществуването на създател. Той счита, че религиозната съпротива срещу изучаването на теорията за еволюцията не е необходима. Любопитно е, че друг славянски мислител - чешкият писател Милан Кундера има подобна идея: според него закономерността е няма и само случайностите носят послание. Ако Създателят ни говори, казва Кундера, то ние трябва да търсим посланието му в случайните събития.

Според бащата на проф. Хелър науката и религията са най-важните дейности, с които човечеството ще се занимава в бъдеще. Тази мисъл сякаш бележи целия път на сина му. През целия си живот математикът и свещеникът, обитаващи едно тяло, са търсели начин да се помирят. В търсене на хармонията д-р Хелър забелязва, че според мнозина науката свършва там, където свършва и рационалността. Където няма рационалност пък е мястото на религията. Според него обаче това деление е изкуствено и напълно условно - точната наука може да бъде и дори често е дълбоко ирационална, а вярата в Бога повече от рационална.

Бидейки вярващ човек, Михал Хелър ще постъпи с парите от наградата рационално - ще ги дари за създаването на институт, който да изследва едновременно теологията, науката и философията.