1. ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА СЪС СОДА БИКАРБОНАТ Терапията на Тулио Симончини

Тулио Симончини (1951) е лекар от Рим, специализирал онкология, диабетология и метаболитни нарушения. Той е против какъвто и да е интелектуален конформизъм, често основаван на неоснователни предположения или - което е по-лошо, на лъжи и фалшификации.

Предвид пълния, очевиден за всички провал на официалната онкология, човек може да разбере неговата силно критична позиция спрямо италианската и световната медицинска система, която функционира в задънена (от научна гледна точка) улица и не помага на пациентите.

Д-р Симончини спортува и се грижи за тялото и ума си, като следва елементарни природни правила – здравословно хранене, физическа активност и морална отговорност. Любимите му спортове са джогинг, каране на ски и футбол.

Склонността му към медицински и научен синтез произтича и от една естествена чувствителност, насочена към хармонията на цялото, а не към стойността на нейните съставни части. Това качество се подсилва и изразява от неговата склонност към музиката и е резултат от уменията му да свири на музикални инструменти – пиано и класическа и модерна китара. Като ученик в гимназията и университета музикалните му способности го подтикват към формиране на различни музикални банди, с които обикаля Централна Италия.

Личността на Симончини е проникната от силен хуманизъм, който го подтикнал към размишления относно безсилието на медицината пред болката на пациентите и пред това колко малко и колко недостатъчни са нейните основни знания. Тази негова съпричастност към болката на другите е постоянен стимул по пътя на личния му живот.

Той непрекъснато пътува из цяла Италия, за да представя своята теория на конгреси, конференции и интервюта, и да покаже колко много пациенти е излекувал от рак.

Д-р Симончини е открил, че причината за това ужасно заболяване е гъбичка и усилено се опитва да убеди учените колко погрешни са настоящите теории за рака. Неговата терапия, основана на най-силното противогъбично вещество – натриевия бикарбонат, е безвредна и много ефективна и следва да бъде приета в цял свят.

2. Содата бикарбонат повишава рН на тумора и спира спонтанните метастази

Изследване на: център за онкологични заболявания в Аризона, Университета на Аризона, Туксон, Катедра по фармакология, Wayne State University, Детройт, Мичиган H. Lee Moffitt Cancer Center and Research Institute, Тампа, Флорида Ian F. Robey, Brenda K. Baggett, Nathaniel D. Kirkpatrick, Denise J. Roe, Julie Dosescu, Bonnie F. Sloane, Arig Ibrahim Hashim, David L. Morse, Natarajan Raghunand, Robert A. Gatenby, and Robert J. Gillies

Резюме: Външната рН на твърдите тумори е кисела като следствие от повишения метаболизъм на глюкозата и слабата перфузия. Доказано е, че киселото рН стимулира инвазията и метастазите на туморните клетки ин витро и в клетките, преди инжектиране в долната вена ин виво. Настоящото проучване изследва дали инхибирането на киселинността на този тумор ще намали случаите на метастази ин виво.

Те показват, че NaHCO3 в устата селективно повишава рН на туморите и намалява образуването на спонтанни метастази при мишки с метастазирал рак на гърдата. Беше показано, че тази схема на лечение значително увеличава екстрацелуларното рН, но не и вътреклетъчното рН на туморите посредством 31P магнитно резонансна спектроскопия и отстраняване на киселината от нарастващите тумори чрез флуоресцентна микроскопия на тумори, отгледани в решетъчни камери.

Освен това, NaHCO3 терапията намали степента на участие на лимфните възли, но не оказа влияние върху нивата на циркулиращите туморни клетки, което показва, че намалените метастази в органите не се дължат на увеличеното вътрешно приложение.

За разлика от това, NaHCO3 терапията значително намали образуването на чернодробни метастази след инжектиране в далака, което предполага, че то наистина инхибира разпространяването и колонизацията. При инжектиране в долната празна вена на алтернативни модели на рака бикарбонатът имаше смесени резултати, потискайки образуването на метастази от рак от PC3M клетки от рак на простатата, но не и върху тези на B16 меланомата. Въпреки че механизмът на тази терапия не е известен със сигурност, доказано беше, че ниското рН увеличава освобождаването на активния cathepsin Б, който е важна матрица за белтъчното ремоделиране.

3. ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Има ли Dr.Simoncini други Медицински Специализации?

Да, той е хирург, специализирана в областта на онкологията, диабетологията и в метаболитните нарушения. Освен това той е и доктор по философия.

Как можем да се свържем с него?

електронна поща: t.simoncini@alice.it

Единствено той ли прилага терапия със сода бикарбонат ?

Все повече и повече лекари и онколози сега прилагат неговата терапия.

Защо Д-р Симончини не публикува метода си в научни списания?

Той винаги е бил игнориран от официалните власти, въпреки, че за неговата терапия в пресата са публикувани много статии. Сега поредица от случаи в неговата клиника трябва да докаже, че неговата терапия работи.

Няма ли начин да използвате тези доказателства, за да окажете натиск върху върхушката, с цел да приеме работата ви по-сериозно?

Не, защото е необходимо да бъдат показани резултати със стотици напълно документирани случаи. Това не е възможно, освен ако не работите в ракова клиника.

Какво е направил д-р Симончини, за да направи своята работа обществено достояние (освен изпращането на работата си на италианското министерство на здравеопазването)?

Той изпраща своите статии на много научни списания. Представян е на много конгреси. Установил е контакти с онколози, институти, (национални и международни), а също и с National Cancer Institute of Bethesda.

Проблемът е, че всеки иска доказателства, а хората възприемат сериозно новите идеи само ако има като доказателства клинични случаи.

Затова той винаги прави доклади за всички пациенти, които са били лекувани...

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛАТА КНИГА ОТ ТУК: www.iskri.net/zefira/articles.php

Обединени от социалните мрежи хората търсят начин да променят системата, да накарат българската демокрация да работи в тяхна полза, така както трябва да бъде. Има много предложения за промяна на Конституция, за повече референдуми, за обществени съвети и дори за нови партии. Гражданите искат да контролират властта, но мнозинството от политолозите твърдят, че системата на представителната демокрация и сега е достатъчно добра и, че стремежът към пряка демокрация е утопичен.
Истината обаче е малко по-различна. Живеем в света на информационните технологии. Интернет освен всичко друго е мощен инструмент за осъществяване на политически промени. Това се вижда в момента в България. Същите процеси протичат от няколко години в Испания и Гърция. Новите информационни технологии направиха възможна „Арабската пролет". А има държави и то в Европа, където интернет се превърна в ефективно средство за пряк контрол върху властта и дори промяна на основния закон.
В Исландия гражданите получиха възможност да участват в създаването на новата Конституция на страната чрез Facebook и Twitter. Нещо, което до този момент не беше правено никъде по света, застинал в политическите модели, наследени от миналия век.
Конституцията е сериозно нещо, тя формира идентичността на една страна. И за да станат хората част от създаването на основния закон беше приложен напълно прозрачен механизъм. Съвет от експерти консолидира усилията на цялата нация, чрез социалните мрежи, за написването на основния закон. Всяко решение, предложение и дискусия бяха публикувани и ставаха чрез интернет. Експериментът беше успешен и показа, че обикновените хора могат да имат думата в законодателната дейност не само чрез избраните представители в парламента, но и по съвсем пряк начин.
Сега България има шанс също да промени политическата система и да въведе истински пряк граждански контрол върху нея. От недоволството на хората може да се роди нов проект за демокрация, който дори да стигне по-далеч от този в Исландия.
А реалното присъединяване на хората към управлението на страната ще промени не само обществото, но и икономиката. Тя вече няма да бъде движена от прикрити интереси, а от по-голям демократичен контрол, реално представителство на гражданите и тяхното участие в решенията за харченето на публичните средства.

www.youtube.com/watch

Определението на думата демокрация, означава система, чрез която всички хора заедно взимат решения и управляват страната си. Повече от тук:

vbox7.com/play:7b27967c84&r=emb

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ!!!, ЗАЩОТО УТРЕ .. МОЖЕ ДА Е КЪСНО..

И по-конкретно...

Освен в съставянето на основния закон и пряка демокрация, интернет гражданите (да наречем за целите на този текст активните в тези групи потребители) искат и участие в представителната система:

"ВНИМАНИЕ!!! За да се реализира КОНТРОЛ над вземането на държавни анти народни решения в полза на монополите и други грабителски структури е необходимо: 1. Конституиране НА РАЗПОЗНАВАЕМА ЗА НАРОДА "ПАРТИЯ НА НАРОДНИЯ ГНЯВ" с участие в изборите. 2. Припознаване на ЛИДЕР с висок морал и необходимата ЮРИДИЧЕСКА И РИТОРИЧЕСКА ГРАМОТНОСТ от типа на Николай Колев-Босия. 3. За административен капацитет ще помислите без отлагане малко по-късно след изпълнение на горните две точки. Псевдоним Мъдър Старец на 80г. - юрист", настоява Христина Пипова.

"Декларация за граждански контрол над органите за държавно управление и монополните структури", предлага потребител, като цитира създаден през 2011 Столичен граждански съвет. От съвета настояват за граждански контрол над дейността на различни комисии, разширяване на правомощията на гражданите чрез промени в закона за референдумите, както и контрол над решенията на евентуално служебно правителство.

"Ако можете да разгледате и опцията за минимален брой участници в изборите като процент. Няма да сме алчни, нека да е 35-40%, да речем от гласоподавателите които са на територията на страната, е за последното не знам дали ми е добра идеята, дали да е от всички в и извън или минимум да е основан само на тези които сме тук", казва друг. ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ ОТ ТУК:www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/02/25/2010449_tendjeri_tigani_i_drugi_resheniia_idei_za_promeni_i/

svejo.net/1204133-vaksinite-autizam-vgradeni-subtitri

СТРАНИЦАТА НА ДОМА ЗА СИРАЦИ НА ОТЕЦ ИВАН В НОВИ ХАН: www.svetinikolai.org/

Ива е на 15години. Бременна е в 8 месец. Сега живее далеч от дома си, за да може да износи и роди детето си на спокойствие и в приемливи условия.

Ива израства заедно с брат си и две от сестрите си в дома за деца лишени от родителски грижи в гр. Угърчин. Ива има родители, но те не са в състояние да се грижат за многобройната си челяд: 4 момичета и две момчета. Децата са свидетели на дълги години домашно насилие. Всички те израстват в системата на социалните домове.

След като забременява, Ива е подложена на натиск от страна на директора на дома, персонала и дори възпитаниците да направи аборт. Абортирането в късен месец на бременност е практика в подобни домове, а и в Угърчин това не е първият случай.

Въпреки натиска Ива решава да задържи детето и се прибира при майка си в с. Голяма Брестница. Там живее в порутена къща в края на селото заедно с втория съпруг на майка си, доведените, родните си и природени братя и сестри. Общо 9 деца.

Новият й баща не може да се грижи за нея и детето й. Ива не може да остане нито в дома за деца в Угърчин, нито може да живее при майка си. Упреците,страхът и срамът са ежедневие за нея.

Натискът върху върху младото момиче да направи аборт от страна на директора на дома в Угърчин продължава и след нейното напускане. В този момент зад Ива застава майка й и доброволци, посещаващи дома в Угърчин,които я подкрепят в избора й да задържи детето си.

Днес Ива живее в с. Нови хан близо до София, в дома за сираци “Св Николай”, построен от о. Иван Иванов. Когато чува за проблемите на Ива,той веднага се съгласява да й помогне. Дава й самостоятелна стая, храна и условия за спокойна бременност. Отнася се с нея като с родна дъщеря.

Със същата грижа и любов о. Иван проявява и към другите обитатели на приюта. Той осигурява за тях храна, подслон, работа, добра дума, място,в което да намерят сигурност и спокойствие.

За тези, които искат да подпомогнат делото на о. Иван могат да дарят хранителни продукти и строителни материали за приюта. Дрехи за децата и възрастните има достатъчно.

КАК ДА СТИГНЕТЕ ДО ДОМА ЗА СИРАЦИ "СВЕТИ НИКОЛАЙ" С кола излезте от София по Цариградско шосе, по магистрала "Тракия" посока за Пловдив. и завийте по отбивката за Нови хан и Елин Пелин. Като влезете в с. Нови хан, при паметника-самолет следвайте пътя леко надясно. След центъра има мост над рекичката, след моста завийте наляво по втората пряка и тя ще ви отведе до църквата, манастира и дома.ВИЖТЕ КАРТАТА.

Дом за сираци “Свети Николай” започва да се гради през 1988 г. в двора на църквата “Света Троица” в с. Нови хан под управлението и контрола на Църковното настоятелство. Домът продължава да се строи и сега, като се разширява за приемане на повече нуждаещи се.

Строителството започва с 480 лв. От самото начало та чак до днес домът се издържа и оборудва само с помощи и дарения. От държавни и от църковни институции не сме търсили помощи.

Досега през дома са минали над 250 души, които са намерили подслон, топла храна и облекло. Тук нуждаещите се живеят, докато се устроят.

Към април 2007 г. в дома живеят 67 души, от които 35 деца и 32 - над 16 г.

Понастоящем в дома живеят 113 души, от които 70 деца (от бебета, родени в Дома, до 18 годишна възраст).По-малките деца ходят на детска градина, а по-големите - на училище в Нови хан (до 8-ми клас). Бебетата се гледат в самия дом от майки.

Нека помогнем Дядо Коледа да дойде в Дома за сираци на Отец Иван в Нови хан!

Местоположение ул. Търнава 21 А, 2110

СТРАНИЦАТА НА ДОМА ЗА СИРАЦИ: www.svetinikolai.org/

Всичко тръгна от новините за събарянето на Дома за сираци на Отец Иван в Нови хан. Четяхме и се вълнувахме дали ще успеят да запазят съграденото или се наложи да излязат. Накрая дойде успокояващото известие, че засега страшното се отлага, че няма да живеят на фургони поне през зимата и че има кой да се погрижи и да им помогне.
Ние, от Дриймленд-бг някакси станахме съпричастни към съдбата на тези хора, особено след като разбрахме, че една от потребителките ни живее там. Решихме да се опитаме да направим нещо, с което да ги зарадваме - размишлявахме дали да е дърва за огрев, или дрехи, или храни... Една от нас реши да дари ситнезатор със звукова карта и компютър (нуждаещи се от поправка, но иначе добри), за да може изкуството да влезе при тях, а ако има между тях таланти - да им даде нова възможност... Събрахме малко употребявани дрехи, една от нас успя да издейства 30 книги. Минахме през идеи за изобразително изкуство или да помогнем да започнат сами да изкарват хляба си, чудихме се дали ще имат и други дарители и как да получат това, от което действително имат нужда - и решихме просто да попитаме тях.

Оказа се, че от всичко най-много приветстват идеята децата в Дома да имат Коледен празник - като всички деца.

Като всички деца... Оказа се, че много им е обяснявано и показвано, че не са като всички. Ето какво разказват за себе си:

"В дома животът протича почти като в едно голямо семейство! Работата е разпределена между големите - едни готвят, други чистят двора, коридорите, трети се занимават стопанството - гледат животните, от който се добива мляко, месо, яйца. Тези, за които в момента няма работа, обгрижват децата на заетите!
Има няколко човека, намерили си работа в града, но определено е много трудно - няма значение с каква квалификация и образование са - самият факт,че живеят в дома, ги прави аутсайдери. Лепнат е един печат - благодарение на писанията в жълтата преса, естествено - и самото споменаване на мястото на живеене моментално те прави негоден за предлаганото работно място!
Повечето от майките са също сираци - израснали са в домове, и им е малко трудно да се справят с отглеждането на децата си - не че не се грижат за тях, но са нямали майчинският пример за подражание, нямало е кой да ги напътства, да ги приласкае, да ги помилва и животът рано ги е научил да са твърди, да се борят - те са нямали детство и сега изживяват своето детство заедно с децата си. На моменти са по-големи деца от децата си:gooddd. За тях отец Иван е майката и бащата, които не са имали...
Децата... за тях какво да ви кажа..... цял ден тичат и играят - правят щуротии и се крият след това ,НО всичко това става в двора на дома - и не защото не ги пускат да излизат, ами заради хората отвън.
Навън са подложени на присмех и подигравки, както от големи така и от малки, след тях се леят реки от обидни квалификации, както по техен адрес,така и по майките им, бащите та се стига чак до бабите и дядовците/ако ме разбирате какво искам да кажа/.
Наскоро едно момиче от дома имаше рожден ден и поканило целият си клас /нормално - кого другиго да покани?/.То самото няма майка и баща - на 12 години е и за него се грижат всички майки. Та организирали се всички, спретнали две торти /за да стигнат за всички деца - и гостите и тези от дома/,сандвичи...... и познайте колко деца от класа са дошли?! САМО ЕДНО!-ТУК СЪМ БЕЗ КОМЕНТАР....
Възрастните.....При тях положението е почти същото - не излизат - защото не са добре приети в "обществото", предпочитат да седят на сигурно зад оградата на дома, отколкото да бъдат обект на присмех и подигравки."
Сигурно и вас ви е стиснал за гърлото този разказ... Замислих се над това, колко много от нещата, които аз приемам за даденост, за част от моето ежедневие и дори не ги забелязвам - липсват в техния живот или те трябва да се борят, за да ги постигнат. Част от тях - съвсем простички... Самоуважение, увереност в собствените си сили, вяра, че ще се справят и че всичко ще е наред, усещането, че са обичани и са свободни да обичат...
Затова и ние в Дриймленд решихме да помогнем - да им покажем, че те също могат да бъдат приети и обичани, че си струва да имат мечти, копнежи - че чудесата идват с вярата. Коледа е един от най-подходящите моменти за това...
За да направим Коледен празник, събираме средства, с които да купим подаръци на живеещите в дома. Не знаем докъде ще ни стигнат събраните средства, но ще почнем от децата - така пожелаха родителите им... Имаме амбицията за всеки да има подаръче, с картичка, написана лично до него. Имаме списък на хората, живеещи там, с възрастта им и, в общи линии, предпочитанията. Имаме костюм за Дядо Коледа, както и рокля за Снежанка
Обръщаме се към Вас, добри хора, които искате да споделите това, с което сте благословени, с децата от Дома за сираци - за да направим заедно и техния празник възможен!
Можете да дарите пари чрез бутоните, които сме поставили на сайта - Donate (за PayPal, за дарители от чужбина) и ePay now (за ипей, за дарители от България). По този начин парите ви ще отидат за закупуване на подаръци за Коледа. Ако нямате акаунт нито в ипей, нито в ПейПал, но все пак желаете да дарите, можете да се свържете с мен или друг от организаторите на инициативата на лични бележки или на имейл.
Можете да подпомогнете пряко дома, като преведете пари директно в сметката им - ето тук са данните

Групата във Фейсбук - ДА ПОДКРЕПИМ ОТЕЦ ИВАН ОТ НОВИ ХАН В БЛАГОРОДНАТА МУ МИСИЯ - има 18 972 члена.

Ако имате възможност да приготвите подарък, ето отново списъка на живеещите в Дома за деца и възрастни (не поименен, но по възрасти) Можете да се свържете отново с организатор от Дриймленд или направо с Дома.

Благодарим от сърце на всички отзовали се, Бог да ви благослови и да умножи изобилието в дома ви!

СТРАНИЦАТА НА ДОМА ЗА СИРАЦИ: www.svetinikolai.org/

Организацията на друидите (Druid Network), обединяваща последователи на езическия култ в цял свят, получи статут на благотворителна организация в качеството си на религиозна общност.

В решението си Комисията за благотворителните организации изтъква, че мрежата е създадена изключително с благотворителна цел за разпространението на религията и в обществен интерес.

Занапред тя ще се ползва с големи данъчни облекчения.

Това е първият езически култ, почитащ природните сили, признат за религия във Великобритания.

Беше дълга и тежка битка, която отне повече от пет години, отбелязва на уебсайта си друидската организация.

Друидството проповядва хармония между човешките същества и природата. Друидите пък са най-висшата каста жреци при келтските народи.

Определянето на култа като религия обаче се оспорва от някои негови последователи, които предпочитат термина "духовно учение".

Последователите му почитат като божества гръмотевицата, Слънцето и Земята, както и духовете на планините и реките.

Зародил се в Ирландия и Великобритания, култът се разпространява постепенно и по света, преди всичко във Франция и Холандия. Днес той има няколко милиона последователи на планетата.

Увлечението по екологията и отливът от основните религии предизвика повишен интерес към него, главно в Англия, където друидството никога не е било толкова популярно от възприемането на християнството насам.

Скоро след получаването на статут на религия ” Друидна мрежа” е обнародвала обширен списък от правила и основни насоки на организацията. В частност, в документа се казва, че друидите се покланят на духовете не само на слънцето и земята, но и на духовете на реките, планините и на определени места, а така също признават ”божественото начало” Бригиди и Брана. В правилника така също се казва за общия характер на правилата за различните течения при друидизма и определя различните религиозни ритуали. Всеки член от “Мрежа друиди” е длъжен ежегодно да внася на сметката на организацията десет фунта стерлинги.

Между другото, всички друидически организации на територията на Великобритания отсега са длъжни да оповестяват публично всички свои доходи, а така също да взимат активно участие за защита на окролната среда и да съхраняват британските традиции. Всички ритуали, провеждани от друидите, включва празнуване на летното слънцестоене в Стоунхендж, обявено за открито за всички желаещи. По данни на “Мрежа друиди”, нейните членове са около 350 човека, обаче по данни на BBC News за 2003 год към друидите са се причислили повече от десет хиляди британци.

Безвредна духовна практика

"За някои друидството е религия, за други е духовно учение, за трети е философия, а за четвърти е начин на живот", твърди пред "Капитал" Дейв Смит, висш друид от Ордена на бардовете, оватите и друидите. "Аз самият съм щастлив от признаването ни за религия. Това много ще ни улесни в бъдеще."

Според Фил Райдър, председател на организацията Друидска мрежа, цитиран от Associated Press, сега езическото вярване е станало по-достъпно за хората. "Процесът за признаването ни за религия беше дълъг и понякога обезсърчаващ, утежнен допълнително от факта, че Комисията по благотворителността не познаваше нашите вярвания и практики. Затова ни проучваше във всички аспекти. Крайното им решение е описано в документ от 21 страници и показва до каква степен бяхме изследвани, за да получим най-после признанието, което толкова дълго искахме", заявява Райдър пред британския в. Telegraph.

Комисията обобщава, че друидството се стреми да съхрани британското културно наследство, както и да опази природата. В доклада дори се обръща внимание на един от широкозастъпените митове за друидите, а именно че в миналото са извършвали човешки жертвоприношения. Документът обаче стига до заключението, че не са открити "никакви доказателства за каквато и да била вреда" в съвременната версия на келтските религиозни традиции.

"Когато стане дума, че друидите са извършвали човешки жертвоприношения, аз обикновено казвам: Погледнете Библията и ще видите абсолютно същото нещо. Древните хора са били много суеверни, освен това цената на живота по онова време е била различна. Това се е случвало навсякъде по света", твърди Дейв Смит.

Вести.бг