Ива е на 15години. Бременна е в 8 месец. Сега живее далеч от дома си, за да може да износи и роди детето си на спокойствие и в приемливи условия.

Ива израства заедно с брат си и две от сестрите си в дома за деца лишени от родителски грижи в гр. Угърчин. Ива има родители, но те не са в състояние да се грижат за многобройната си челяд: 4 момичета и две момчета. Децата са свидетели на дълги години домашно насилие. Всички те израстват в системата на социалните домове.

След като забременява, Ива е подложена на натиск от страна на директора на дома, персонала и дори възпитаниците да направи аборт. Абортирането в късен месец на бременност е практика в подобни домове, а и в Угърчин това не е първият случай.

Въпреки натиска Ива решава да задържи детето и се прибира при майка си в с. Голяма Брестница. Там живее в порутена къща в края на селото заедно с втория съпруг на майка си, доведените, родните си и природени братя и сестри. Общо 9 деца.

Новият й баща не може да се грижи за нея и детето й. Ива не може да остане нито в дома за деца в Угърчин, нито може да живее при майка си. Упреците,страхът и срамът са ежедневие за нея.

Натискът върху върху младото момиче да направи аборт от страна на директора на дома в Угърчин продължава и след нейното напускане. В този момент зад Ива застава майка й и доброволци, посещаващи дома в Угърчин,които я подкрепят в избора й да задържи детето си.

Днес Ива живее в с. Нови хан близо до София, в дома за сираци “Св Николай”, построен от о. Иван Иванов. Когато чува за проблемите на Ива,той веднага се съгласява да й помогне. Дава й самостоятелна стая, храна и условия за спокойна бременност. Отнася се с нея като с родна дъщеря.

Със същата грижа и любов о. Иван проявява и към другите обитатели на приюта. Той осигурява за тях храна, подслон, работа, добра дума, място,в което да намерят сигурност и спокойствие.

За тези, които искат да подпомогнат делото на о. Иван могат да дарят хранителни продукти и строителни материали за приюта. Дрехи за децата и възрастните има достатъчно.

Дом за сираци “Свети Николай” започва да се гради през 1988 г. в двора на църквата “Света Троица” в с. Нови хан под управлението и контрола на Църковното настоятелство. Домът продължава да се строи и сега, като се разширява за приемане на повече нуждаещи се.

Строителството започва с 480 лв. От самото начало та чак до днес домът се издържа и оборудва само с помощи и дарения. От държавни и от църковни институции не сме търсили помощи.

Досега през дома са минали над 250 души, които са намерили подслон, топла храна и облекло. Тук нуждаещите се живеят, докато се устроят.

Към април 2007 г. в дома живеят 67 души, от които 35 деца и 32 - над 16 г.

Понастоящем в дома живеят 113 души, от които 70 деца (от бебета, родени в Дома, до 18 годишна възраст).По-малките деца ходят на детска градина, а по-големите - на училище в Нови хан (до 8-ми клас). Бебетата се гледат в самия дом от майки.

Нека помогнем Дядо Коледа да дойде в Дома за сираци на Отец Иван в Нови хан!

СТРАНИЦАТА НА ДОМА ЗА СИРАЦИ: www.svetinikolai.org/

Всичко тръгна от новините за събарянето на Дома за сираци на Отец Иван в Нови хан. Четяхме и се вълнувахме дали ще успеят да запазят съграденото или се наложи да излязат. Накрая дойде успокояващото известие, че засега страшното се отлага, че няма да живеят на фургони поне през зимата и че има кой да се погрижи и да им помогне.
Ние, от Дриймленд-бг някакси станахме съпричастни към съдбата на тези хора, особено след като разбрахме, че една от потребителките ни живее там. Решихме да се опитаме да направим нещо, с което да ги зарадваме - размишлявахме дали да е дърва за огрев, или дрехи, или храни... Една от нас реши да дари ситнезатор със звукова карта и компютър (нуждаещи се от поправка, но иначе добри), за да може изкуството да влезе при тях, а ако има между тях таланти - да им даде нова възможност... Събрахме малко употребявани дрехи, една от нас успя да издейства 30 книги. Минахме през идеи за изобразително изкуство или да помогнем да започнат сами да изкарват хляба си, чудихме се дали ще имат и други дарители и как да получат това, от което действително имат нужда - и решихме просто да попитаме тях.

Оказа се, че от всичко най-много приветстват идеята децата в Дома да имат Коледен празник - като всички деца.

Като всички деца... Оказа се, че много им е обяснявано и показвано, че не са като всички. Ето какво разказват за себе си:

"В дома животът протича почти като в едно голямо семейство! Работата е разпределена между големите - едни готвят, други чистят двора, коридорите, трети се занимават стопанството - гледат животните, от който се добива мляко, месо, яйца. Тези, за които в момента няма работа, обгрижват децата на заетите!
Има няколко човека, намерили си работа в града, но определено е много трудно - няма значение с каква квалификация и образование са - самият факт,че живеят в дома, ги прави аутсайдери. Лепнат е един печат - благодарение на писанията в жълтата преса, естествено - и самото споменаване на мястото на живеене моментално те прави негоден за предлаганото работно място!
Повечето от майките са също сираци - израснали са в домове, и им е малко трудно да се справят с отглеждането на децата си - не че не се грижат за тях, но са нямали майчинският пример за подражание, нямало е кой да ги напътства, да ги приласкае, да ги помилва и животът рано ги е научил да са твърди, да се борят - те са нямали детство и сега изживяват своето детство заедно с децата си. На моменти са по-големи деца от децата си:gooddd. За тях отец Иван е майката и бащата, които не са имали...
Децата... за тях какво да ви кажа..... цял ден тичат и играят - правят щуротии и се крият след това ,НО всичко това става в двора на дома - и не защото не ги пускат да излизат, ами заради хората отвън.
Навън са подложени на присмех и подигравки, както от големи така и от малки, след тях се леят реки от обидни квалификации, както по техен адрес,така и по майките им, бащите та се стига чак до бабите и дядовците/ако ме разбирате какво искам да кажа/.
Наскоро едно момиче от дома имаше рожден ден и поканило целият си клас /нормално - кого другиго да покани?/.То самото няма майка и баща - на 12 години е и за него се грижат всички майки. Та организирали се всички, спретнали две торти /за да стигнат за всички деца - и гостите и тези от дома/,сандвичи...... и познайте колко деца от класа са дошли?! САМО ЕДНО!-ТУК СЪМ БЕЗ КОМЕНТАР....
Възрастните.....При тях положението е почти същото - не излизат - защото не са добре приети в "обществото", предпочитат да седят на сигурно зад оградата на дома, отколкото да бъдат обект на присмех и подигравки."
Сигурно и вас ви е стиснал за гърлото този разказ... Замислих се над това, колко много от нещата, които аз приемам за даденост, за част от моето ежедневие и дори не ги забелязвам - липсват в техния живот или те трябва да се борят, за да ги постигнат. Част от тях - съвсем простички... Самоуважение, увереност в собствените си сили, вяра, че ще се справят и че всичко ще е наред, усещането, че са обичани и са свободни да обичат...
Затова и ние в Дриймленд решихме да помогнем - да им покажем, че те също могат да бъдат приети и обичани, че си струва да имат мечти, копнежи - че чудесата идват с вярата. Коледа е един от най-подходящите моменти за това...
За да направим Коледен празник, събираме средства, с които да купим подаръци на живеещите в дома. Не знаем докъде ще ни стигнат събраните средства, но ще почнем от децата - така пожелаха родителите им... Имаме амбицията за всеки да има подаръче, с картичка, написана лично до него. Имаме списък на хората, живеещи там, с възрастта им и, в общи линии, предпочитанията. Имаме костюм за Дядо Коледа, както и рокля за Снежанка
Обръщаме се към Вас, добри хора, които искате да споделите това, с което сте благословени, с децата от Дома за сираци - за да направим заедно и техния празник възможен!
Можете да дарите пари чрез бутоните, които сме поставили на сайта - Donate (за PayPal, за дарители от чужбина) и ePay now (за ипей, за дарители от България). По този начин парите ви ще отидат за закупуване на подаръци за Коледа. Ако нямате акаунт нито в ипей, нито в ПейПал, но все пак желаете да дарите, можете да се свържете с мен или друг от организаторите на инициативата на лични бележки или на имейл.
Можете да подпомогнете пряко дома, като преведете пари директно в сметката им - ето тук са данните

Групата във Фейсбук - ДА ПОДКРЕПИМ ОТЕЦ ИВАН ОТ НОВИ ХАН В БЛАГОРОДНАТА МУ МИСИЯ - има 18 972 члена.

Ако имате възможност да приготвите подарък, ето отново списъка на живеещите в Дома за деца и възрастни (не поименен, но по възрасти) Можете да се свържете отново с организатор от Дриймленд или направо с Дома.

Благодарим от сърце на всички отзовали се, Бог да ви благослови и да умножи изобилието в дома ви!

СТРАНИЦАТА НА ДОМА ЗА СИРАЦИ: www.svetinikolai.org/

Организацията на друидите (Druid Network), обединяваща последователи на езическия култ в цял свят, получи статут на благотворителна организация в качеството си на религиозна общност.

В решението си Комисията за благотворителните организации изтъква, че мрежата е създадена изключително с благотворителна цел за разпространението на религията и в обществен интерес.

Занапред тя ще се ползва с големи данъчни облекчения.

Това е първият езически култ, почитащ природните сили, признат за религия във Великобритания.

Беше дълга и тежка битка, която отне повече от пет години, отбелязва на уебсайта си друидската организация.

Друидството проповядва хармония между човешките същества и природата. Друидите пък са най-висшата каста жреци при келтските народи.

Определянето на култа като религия обаче се оспорва от някои негови последователи, които предпочитат термина "духовно учение".

Последователите му почитат като божества гръмотевицата, Слънцето и Земята, както и духовете на планините и реките.

Зародил се в Ирландия и Великобритания, култът се разпространява постепенно и по света, преди всичко във Франция и Холандия. Днес той има няколко милиона последователи на планетата.

Увлечението по екологията и отливът от основните религии предизвика повишен интерес към него, главно в Англия, където друидството никога не е било толкова популярно от възприемането на християнството насам.

Скоро след получаването на статут на религия ” Друидна мрежа” е обнародвала обширен списък от правила и основни насоки на организацията. В частност, в документа се казва, че друидите се покланят на духовете не само на слънцето и земята, но и на духовете на реките, планините и на определени места, а така също признават ”божественото начало” Бригиди и Брана. В правилника така също се казва за общия характер на правилата за различните течения при друидизма и определя различните религиозни ритуали. Всеки член от “Мрежа друиди” е длъжен ежегодно да внася на сметката на организацията десет фунта стерлинги.

Между другото, всички друидически организации на територията на Великобритания отсега са длъжни да оповестяват публично всички свои доходи, а така също да взимат активно участие за защита на окролната среда и да съхраняват британските традиции. Всички ритуали, провеждани от друидите, включва празнуване на летното слънцестоене в Стоунхендж, обявено за открито за всички желаещи. По данни на “Мрежа друиди”, нейните членове са около 350 човека, обаче по данни на BBC News за 2003 год към друидите са се причислили повече от десет хиляди британци.

Безвредна духовна практика

"За някои друидството е религия, за други е духовно учение, за трети е философия, а за четвърти е начин на живот", твърди пред "Капитал" Дейв Смит, висш друид от Ордена на бардовете, оватите и друидите. "Аз самият съм щастлив от признаването ни за религия. Това много ще ни улесни в бъдеще."

Според Фил Райдър, председател на организацията Друидска мрежа, цитиран от Associated Press, сега езическото вярване е станало по-достъпно за хората. "Процесът за признаването ни за религия беше дълъг и понякога обезсърчаващ, утежнен допълнително от факта, че Комисията по благотворителността не познаваше нашите вярвания и практики. Затова ни проучваше във всички аспекти. Крайното им решение е описано в документ от 21 страници и показва до каква степен бяхме изследвани, за да получим най-после признанието, което толкова дълго искахме", заявява Райдър пред британския в. Telegraph.

Комисията обобщава, че друидството се стреми да съхрани британското културно наследство, както и да опази природата. В доклада дори се обръща внимание на един от широкозастъпените митове за друидите, а именно че в миналото са извършвали човешки жертвоприношения. Документът обаче стига до заключението, че не са открити "никакви доказателства за каквато и да била вреда" в съвременната версия на келтските религиозни традиции.

"Когато стане дума, че друидите са извършвали човешки жертвоприношения, аз обикновено казвам: Погледнете Библията и ще видите абсолютно същото нещо. Древните хора са били много суеверни, освен това цената на живота по онова време е била различна. Това се е случвало навсякъде по света", твърди Дейв Смит.

Вести.бг

Задължително ли вселената трябва да има причина (създател)? Разсъжденията по този и други подобни въпроси донесоха на католическия свещеник д-р Михал Хелър годишната награда на фондацията "Джон Темпълтън". Тя е на стойност 1.6 милиона долара и е най-големият приз в света на науката. Хелър е професор по математика и астрофизика от Полша.

Наградата Темпълтън

След дългогодишна много успешна инвеститорска кариера сър Джон Темпълтън, считан за един от най-добрите финансисти на 20 век, решава да се оттегли от бизнеса и да се посвети изцяло на филантропия. Като бизнесмен той често избирал да влага средствата си в обезценяващи се пазари тоест обратно на инвеститорските очаквания. Подобна философия изповядва и фондацията му.

Каква е вселената - крайна или безкрайна? Каква е дълбоката логика на квантовата механика (логиката отвъд парадокса)? Що е времето? А свободата? Какво представлява творчеството? Според сър Темпълтън търсенето на отговори на подобни въпроси обикновено не е подкрепяно от филантропите и още по-малко от правителствените програми за научно финансиране. Затова и той избира да дава пари на учени, мислители и философи, които изследват фундаменталните въпроси на човешкото битие.

Наградата Темпълтън се присъжда от 1973 г. на хора, допринесли за "развитието на изследвания или открития, посветени на духовните реалности". Лауреати са й разнообразни личности като Александър Солженицин, Майка Тереза или теоретичния физик Пол Дейвис. Паричното изражение на наградата се променя всяка година, така че да бъде по-голямо от сумата на предходната Нобеловата награда . По този начин сър Джон Темпълтън изразява своето разбиране, че наука, съдържаща в себе си идеята за духовност, е по-важна от науката на материализма.

Личността Михал Хелър

Животът на родения през 1936 г. лауреат започва твърде интересно. През 1939 г. група полски работници извършват саботаж в химическата фабрика, където работят, за да не попадне производството в ръцете на нацистите. Един от тях, бащата на Хелър, след това бяга със семейството си в град Лвов, тогава част от СССР. За "награда" Сталин изпраща младия работник и семейството му в концлагер в Сибир за 4 години.

След края на войната семейството се завръща в Полша, където Хелър-син е ръкоположен за свещеник. Така той задоволява първата си страст - религията. Втората е науката и по-точно математиката, към която той се завръща само след година църковна служба. По онова време в комунистическа Полша се е гледало с много лошо око на свещеници, които искат да бъдат учени. С много трудности и спънки младият изследовател успява да вземе своята докторска степен и тя не е по физика, а по философия, въпреки че темата е космологична, а текстът - изпълнен с уравнения.

Въпреки репресиите в комунистическа Полша, църквата успяла да защити Хелър и това му позволило да работи. Сред хората, които го насърчават бил и архиепископът на Краков Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, който канил Хелър и други учени, философи и теолози в резиденцията си, за да обсъждат различни теми.

Хелър и Юзеф Жичински, по-късно архиепископ на Люблин, започнали да наричат тази група ?Център за интердисциплинарни изследвания? и направили част от теологическия факултет в Краков.

Хелър е автор на над 30 книги и почти 400 публикации по теми като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история.

Като католически свещеник той предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на вселената в по-широк космологичен контекст и поставя началото на онова, което може да бъде наречено "теология на науката".

Той е доктор по философия и магистър по теология. Ръкоположен е като свещеник през 1959 г.

През 1977 г., след повече от 10-годишно забавяне, получава право да пътува извън Полша, чете лекции в Института по астрофизика и геофизика в Католическия университет в Льовен, Белгия, прави изследвания в Института по астрофизика в Оксфордския университет и в катедрата по физика и астрономия на Университета в Лестър, Великобритания.

От 1986 г. прави изследвания в обсерваторията на Ватикана в Кастел Гандолфо, Италия.

Идеи и дела на Михал Хелър

Освен точна наука, полякът е публикувал и поредица философски и теологически съчинения. В тях се откриват идеите, заради които е получил наградата "Темпълтън". Едно от големите интелектуални постижения на проф. Хелър засяга големия спор за сътворението между религията и науката. Според църквата светът е създаден нарочно и следователно има създател. Според учените еволюционисти животът е възникнал случайно и следователно няма Бог. Според д-р Хелър няма причина случайността да не е сред инструментите на Бога (ако има такъв) и затова случайностите не доказват по никакъв начин несъществуването на създател. Той счита, че религиозната съпротива срещу изучаването на теорията за еволюцията не е необходима. Любопитно е, че друг славянски мислител - чешкият писател Милан Кундера има подобна идея: според него закономерността е няма и само случайностите носят послание. Ако Създателят ни говори, казва Кундера, то ние трябва да търсим посланието му в случайните събития.

Според бащата на проф. Хелър науката и религията са най-важните дейности, с които човечеството ще се занимава в бъдеще. Тази мисъл сякаш бележи целия път на сина му. През целия си живот математикът и свещеникът, обитаващи едно тяло, са търсели начин да се помирят. В търсене на хармонията д-р Хелър забелязва, че според мнозина науката свършва там, където свършва и рационалността. Където няма рационалност пък е мястото на религията. Според него обаче това деление е изкуствено и напълно условно - точната наука може да бъде и дори често е дълбоко ирационална, а вярата в Бога повече от рационална.

Бидейки вярващ човек, Михал Хелър ще постъпи с парите от наградата рационално - ще ги дари за създаването на институт, който да изследва едновременно теологията, науката и философията.